Една жена се бори да поднови научното наследство на своя чичо: радиооптичен телескоп, изоставен на склоновете на най-високата арменска планина – Арагац (на височина 1711 м).
Телескопът Оргов, наречен на името на планинското село, до което е построен през 80-те години на ХХ век, започва да функционира за първи път през 1986 г. Идеята е на Парис Херуни. Той умира през 2008 г., а през 2012 г. съоръжението спира да работи.
Самотната контролна зала (на снимката горе) е естетически свещен граал за много изследователи. За разлика от повечето празни, известни в Инстаграм сгради от съветската епоха обаче, този обект има шанс да бъде възстановен отново като център за научни изследвания – като част от телескопа.
Широката 54 метра чиния на телескопа е една от най-чувствителните по рода си в света. Радиотелескопите се използват за изучаване на дълбокия космос чрез улавяне на слаби радиовълни, излъчвани от далечни звезди и галактики. Тези вълни могат да бъдат превърнати в изображение.
Гледките на дълбокия космос обикновено са ограничени от космическия прах, който закрива някои обекти от погледа, но радиотелескопите могат да „виждат“ през праха, което им позволява да регистрират обекти, невидими за оптичните телескопи.
Радиотелескопите оказват влияние и върху всекидневието. Австралийски инженер, работещ с радиотелескопи, използва опита си, за да прецизира Wi Fi сигналите и да ги превърне в светкавично бързи безжични интернет връзки, на които повечето от нас се наслаждават днес.
Парис Херуни е известен съветско-арменски физик и инженер, чиито интереси в края на кариерата му се разширяват до силно оспорвани изследвания на произхода на съвременното човешко общество, което според него се е появило първо в Армения.
След като се бори с „научната мафия“ в Москва, за да създаде успешно своя радиооптичен телескоп, проектът на Херуни в планината, както повечето други големи операции, финансирани от Съветския съюз, е поставен в несигурност в условията на разпадането на СССР и войните, които избухват в Кавказ през 90-те години на ХХ век. Но Херуни успява да поддържа телескопа в действие до смъртта си през 2008 г.
През 2012 г. телескопът престава да работи и днес племенницата на Херуни – Аревик Саркисян, ръководи усилията за рестартиране на устройството. Амбициозната ѝ битка привлича международна подкрепа, но си носи и изненадващо остри критики в Армения.
„Гордея се, че Парис Херуни беие не само мой чичо, но и мой учител“, каза Саркисян пред RFE/RL, докато приготвя чай в кабинета си с изглед към центъра на Ереван, където работи като преподавател в Националния политехнически университет.
По думите ѝ чичо ѝ е бил едновременно много умел учен, но и страхотен мениджър на хора. От него е научила да „очаква, че всеки, който стои пред теб, има същия или по-голям интелект от теб“.
След няколко дискусии Саркисян се приближава до постигането на споразумение за рестартиране на телескопа с предишното правителство на Армения.
След това революцията през 2018 г. довежда на власт нова администрация и Саркисян казва, че въпреки подробните планове как телескопът да заработи отново и въпреки че редица чуждестранни експерти я подкрепят – „това правителство не е в състояние да вземе правилно решение“.
„Нямаме нито „да“, нито „не“ от властите“, добавя тя.
През ноември 2019 г. Саркисян присъства на правителствено изслушване за съдбата на телескопа, което преминава в ожесточени пререкания. Един от академиците тогава настоява съоръжението да бъде превърнато в „скрап“. Нарича Саркисян „лъжец на всички нива“.
Тя на свой ред казва, че не разбира очевидния гняв срещу телескопа, но че „една от общите характеристики на човечеството – навсякъде, не само в Армения – е завистта“. Според нея хората завиждат на велики учени като Херуни и не искат да помогнат.
В борбата си за получаване на контрол над телескопа Саркисян казва, че се е превърнала във „враг № 1“ на правителствената агенция, която отговаря за телескопа на чичо ѝ. „Те ме мразят“, добавя тя.
Армен Восканян е зам.-директор на Националния орган по стандартизация и метрология на Армения. Той е и човекът, натоварен да вземе решение за бъдещето на телескопа Оргов. По телефона Восканян коментира пред RFE/RL, че рестартирането на устройството е нещо повече от обикновен бюджетен въпрос.
„Не става въпрос само за пари, а за много неща. Това е дълга, сложна тема“, каза той.
През последното десетилетие на неизползване телескопът е получил няколко неизправности, които ще трябва да бъдат отстранени, преди научната работа да започне наново.
Саркисян изчислява, че за повторното пускане в експлоатация на телескопа ще са необходими първоначални средства в размер на 3,6 млн. долара – сума, която тя твърди, че може да осигури чрез частни спонсори.
„Разполагаме с екип от професионалисти. Имаме подкрепящи институции в Армения и в чужбина“, казва Саркисян. „Трябва само да получим достъп и тогава можем да започнем“.
