„Навсякъде има усмивки по лицата, където и да се срещнеш някого – в автобуса, на улицата”, казва въодушевеният Милорад.
„Сякаш всички свалихме от гърбовете си по един 100-килограмов камък“, добавя и Драгутин.
„Нормално е да очакваме [сега] да се тръгне нагоре. Достатъчно беше това, чао, чао, Мило!“, казва доволен и Гойко.
Всички те са жители на Подгорица, столицата на Черна гора, и говорят ден след края на една ера – ерата „Джуканович“. В продължение на 32 години страната беше управлявана от един и същи човек – Мило Джуканович, в ролята му или на премиер, или на президент.
В неделя обаче той беше победен на президентските избори от едно доскоро напълно непознато лице. За държавен глава беше избран 36-годишният икономист Яков Милатович, а след обявяването на победата му улиците на Подгорица се изпълниха с празнуващи хора, фойерверки и клаксони на коли.
Въпреки че Черна гора е парламентарна република и президентът има само церемониална функция, наблюдателите отдават голямо значение на загубата за Джуканович. Според тях тя вероятно ще предопредели загубата на партията му и на парламентатните избори, които предстоят през юни тази година, и ще даде началото на промени в страната.
Една от тях може да засегне и отношенията със Сърбия, от която страната се отдели през 2006 г. За разлика от политиката на отдалечаване от Белград на Джуканович, партията на новия президент Милатович демонстрира просръбско поведение. Основателни ли са обаче опасенията, че той може да превърне страната в „сръбски сателит“?
Кой е Яков Милатович
Милатович спечели на балотажа срещу Мило Джуканович с 58% срещу 41% подкрепа. Веско Гарчевич, бивш посланик на Черна гора и професор по международни отношения в Бостънския университет, коментира пред балканската служба на Радио Свободна Европа, че това не е неочаквано. Резултатът се дължи на силното желание за промяна сред черногорците.
За трите десетилетия, в които беше несменяем, Джуканович се превърна в символ на корупция за много черногорски граждани. Опозицията и неправителствени организации от години обвиняват както него, така и неговата Демократична партия на социалистите (наследник на комунистическата партия) в злоупотреби и присвояване на средства. Критиците му оценяват богатството му на стотици милиони евро.
За разлика от Джуканович новоизбраният Яков Милатович е изцяло ново лице – само на 36 години, завършил икономика в Оксфорд и работил в чужбина. Той започва политическата си кариера чак през 2020 г. като министър на икономиката в правителството, излъчено след свалянето от власт на последния кабинет на Демократичната партия на Джуканович. Формацията, която го излъчи – движението „Европа сега“, беше формирана само преди няколко месеца.
След първия тур на президентските избори преди месец Милатович получи подкрепата на всички основни партии, противопоставящи се на Джуканович и неговата Демократична партия. Те обясниха подкрепата именно с общата цел да се сложи край на властването на Джуканович.
Според наблюдателите популистката платформа на самия Милатович също е изиграла роля за избирането му. За много граждани на страната основното му обещание – да вдигане средните заплати до 1000 евро – е привлекателно.
„Движението „Европа сега“ предлага на избирателите нещата, които искат да чуят: по-добри заплати, борба с корупцията и критика към политическото статукво“, коментира Веско Гарчевич.
Отношенията със Сръбската православна църква
Друго централно обещание на Милатович беше, че ще вкара Черна гора в Европейския съюз (ЕС). В това отношение вижданията му не се различават от тези на Джуканович. Именно под негово ръководство Черна гора започна преговори за присъединяване към ЕС, стана член на НАТО и се отдалечи от влиянието на Сърбия и Русия.
По темите Сърбия и Русия обаче вижданията на Милатович не са съвсем ясни, отбелязва Веско Гарчевич.
„Победа на Милатович не означава, че ще имаме един про-ЕС и про-НАТО президент“
„Победа на Милатович не означава, че ще имаме един про-ЕС и про-НАТО президент“, посочва той.
По думите му движението „Европа сега“ е приело стратегията да „избягва всички трудни теми като отношенията с Русия, Сърбия или ролята на Сръбската православна църква (СПЦ) в Черна гора“.
Въпросът за влиянието на СПЦ е един от най-спорните в страната. Тя е доминиращата религиозна институция в Черна гора, но е обвинявана от своите противници, че служи на политическите интереси на Белград. В страната има и Черногорска православна църква, която обаче има много малко последователи и не е призната от православния свят.
Миналата година – все още в ролята си на министър – Милатович подкрепи подписването на спорен договор със СПЦ, който да регулира отношенията между църквата и държавата. Противниците на това споразумение тогава казваха, че то противоречи на конституцията на страната и светския характер на държавата, защото според тях дава твърде много власт на СПЦ в сравнение с други вероизповедания. То се превърна и в основна причина за падането от власт на правителството през август.
„Значително сближаване със Сърбия“
Въпроси за отношението на Милатович към Сърбия повдига и подкрепата му за това Черна гора да се присъедини към инициативата „Отворени Балкани“. Тя беше лансирана от Сърбия, Албания и Северна Македония. Чрез нея гражданите на трите страни имат свободен достъп до трудовия пазар на останалите, а целта е към споразумението да се присъединят още държави от региона.
Джуканович досега отхвърляше идеята Черна гора да стане член на „Отворени Балкани“, като определи инициативата като „прикритие за изпълнението на проекти на великосръбски амбиции“.
Според експерта по регионална политика Александър Попов от сръбския Център за регионализъм различната позиция на Милатович по въпроса е важна.
„Ако Милатович е казал това [че подкрепя присъединяването на Черна гора в инициативата] в предизборната кампания, той най-вероятно ще го направи. Това вече е значително сближаване със Сърбия“, коментира Попов пред Радио Свободна Европа.
От години отношенията между Белград и Подгорица са обтегнати. През 2008 г. Черна гора призна независимостта на Косово, а през последните 28 години Мило Джуканович е посетил Сърбия официално само веднъж. Президентът на Сърбия Александър Вучич никога не е бил на официално посещение в Черна гора, не е била и премиерката Ана Бърнабич.
Очакванията, че под ръководството на Милатович и неговата фромация „Европа сега“ тези хладни отношения между двете страни ще се затоплят, са видни и в самата Сърбия. След обявяването на победата на Милатович в неделя, редица сръбски политици го поздравиха и изразиха задоволство от резултата.
Президентът Вучич например поздрави Милатович за победата и каза, че вярва, че Белград ще е „едно от първите места, които [новият президент] ще посети“. В същото време депутатът от управляващата Сръбска прогресивна партия Владимир Джуканович каза, че се надява на „братски отношения“.
„Братята отново се сближават, това е нещо, което е красиво. Да е честита победата му. Надявам се, разбира се, че г-н Милатович ще се опита да има възможно най-добри отношения със Сърбия“, каза сръбският депутат.
Според анализаторите обаче все още е твърде рано за заключения. По думите на експерта по регионална политика Александър Попов движението на Милатович „Европа сега“ е „умерена просръбска партия“, но това не значи задължително, че тя и новият президент ще променят коренно отношенията на Подгорица с Белград. Един от знаците за евентуална такава промяна ще е дали двете правителства ще проведат съвместно заседание.
Попов припомня, че още по времето на бившия премиер Здравко Кривокапич беше обявено такова съвместно заседание, но то не се случи.
„Сега предстои да видим. Всичко това ще бъде ориентир за това каква по-нататъшна политика ще следва Черна гора спрямо Сърбия, доколко всъщност ще има равноправни отношения или тя просто ще бъде неин сателит.“
