Европейската комисия (ЕК) окончателно прекрати в петък Механизма за сътрудничество и проверка спрямо България и Румъния. Той беше създаден през 2006 г. преди приемането на двете държави в Европейския съюз (ЕС) и с него комисията наблюдаваше напредъка им със съдебните реформи и борбата с корупцията.
Отсега нататък напредъкът на България и Румъния в областта на върховенството на правото ще бъде оценяван единствено в рамките на годишните доклади, които се изготвят и за всички останали държави членки на ЕС, съобщиха в петък както от самата комисия, така и от българското външно министерство.
Министърката на външните работи Мария Габриел определи прекратяването на механизма за наблюдение като „признание и безрезервна оценка“ за работата на българското правителство и парламент. Министърът на правосъдието Атанас Славов също каза, че решението е „признание за реформите в областта на върховенството на правото“, и добави, че то ще се отрази благоприятно на процеса за интеграция на България в Шенген и в Еврозоната.
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен също поздрави България и Румъния за „значителния напредък, постигнат от присъединяването им към ЕС досега“.
Мониторингът над двете страни беше по отношение на правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност. Новината за окончателното му отпадане идва, след като в началото на юли ЕК съобщи, че предприема “последни стъпки” към премахването му.
Още предишният състав на ЕК предложи отпадането на механизма за България, а сегашният ѝ състав също поддържаше тази позиция. Той обаче остана в сила, защото липсваше единодушие между държавите членки по въпроса за отпадането му.
Нидерландия, която заедно с Австрия спря България за Шенген през миналата година, беше основният застъпник на тезата, че София трябва да продължи да бъде наблюдавана по този механизъм.
Въпреки че в последния си доклад ЕК посочи, че и България, и Румъния са изпълнили „задоволително задълженията, определени в механизма“, комисията заключи и че липсват значими резултати в борбата с корупцията, а политическото влияние върху ВСС продължава.
