Промени по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) могат да се искат само при изключителни случаи и когато държавата покаже, че не може да изпълни част от него поради обективни обстоятелства. Това каза говорителката на Европейската комисия Верле Нойц, цитирана от БНР.
Новината идва, след като в четвъртък Народното събрание (НС) задължи правителството да предоговори плана в сектор „Енергетика“ до края на март.
Според Нойц решението на НС още не е получено в Комисията. По нейни думи ревизираният план трябва да отговаря на всички критерии за оценка на регламента за възстановяване и устойчивост, един от които е 37% от разходите да бъдат насочени за климата.
„България е най-разчитащата на въглерод икономика и ясните ангажименти на страната по препоръките за декарбонизацията бяха ключов елемент за одобрение на плана на България“, добави тя. Според нея, след като Планът вече е бил одобрен, усилията трябва да бъдат насочени към неговото изпълнение.
По нейни думи държавата, която иска предоговаряне, трябва да докаже, че повече не е в състояние да изпълни части от плана или целия план заради обективни обстоятелства, като
„ЕК е готова да обсъжда поставените в плановете цели, които е необходимо да бъдат променени. Това може да наложи задълбочена оценка от Комисията случай по случай“, казва неназован говорител на ЕК, цитиран от БТА, като вероятно става дума за Нойц.
Парламентът изисква в срок до 31 март 2023 г. Министерският съвет (МС) да отправи обосновано искане до ЕК за изменение на ПВУ. Това трябва да стане в съответствие с плана REPowerEU за намаляване на енергийната зависимост от Русия на страните от Европейския съюз.
Промените включват отпадане на поети ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г. МС трябва също да предложи начин да гарантира поетия ангажимент за декарбонизация, без да се преустановява работата на централите за въглища поне до 2038 година.
Преди да одобри българския План през 2022 г., Европейската комисия имаше две основни забележки – едната за липсата на ясни ангажименти за отказ от използването на въглища, а другата за липсата на механизъм за разследването и наказателната отговорност на главния прокурор.
Окончателната версия на ПВУ не поставя точна дата за затваряне на въглищните централи, а залага на други проекти в енергетиката, които да намалят нуждата от въглища.
България може до получи до 5,69 млрд. лв. до 2026 г. по ПВУ, ако в замяна изпълни определени предварително договорени реформи. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е свързан с конкретни мерки. Въглищните централи са част от мерките за втория транш.
В края на 2022 г. страната получи първия транш, за който бяха необходими 6 законодателни промени. За да получи парите по втория, София трябва да изпълни общо 22 реформи, от които най-много са именно в сферата на енергетиката.
До момента на второ четене в парламента са приети три законодателни мерки, като крайният срок беше краят на декември. Пеканов вече предупреди, че искане на предоговаряне на Плана би довело до още по-голямо забавяне.
