Бундестагът в Германия подкрепи реформа, която ще отвори възможността за увеличаване на разходите за отбрана. Решението, взето с мнозинство от две трети в долната камара на германския парламент във вторник, беше определено като историческо.
Реформата предвижда разходите за отбрана да бъдат изключени от правилото за т.нар. “дългова спирачка” – ограничение на размера на бюджетния дефицит, което е записано в Конституцията на страната.
Това значи, че бъдещото правителство на Германия ще може да харчи повече пари за отбрана.
Смекчаването ще се прилага не само за разходите за отбрана, но и за федералните разходи за гражданска защита, разузнавателните служби, киберсигурността.
Новината идва на фона на засилен натиск Германия и други европейски държави да укрепят отбраната си на фона на отдръпването на САЩ, започнато от администрацията на новия президент Доналд Тръмп.
Това се случи в навечерието на третата годишнина от началото на пълномащабната инвазия, която Русия започна срещу Украйна през февруари 2022 г.
Планът за ръст на разходите за отбрана в страната беше представен от Фридрих Мерц, лидер на консервативния блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС), който спечели изборите през февруари.
“Поне от десетилетие изпитваме фалшиво чувство за сигурност”, каза Мерц пред депутатите преди гласуването.
“Решението, което вземаме днес относно готовността за отбрана, може да се окаже най-малкото първата голяма стъпка към нова европейска отбранителна общност”, добави той.
Консервативният блок на Фридрих Мерц и Германската социалдемократическа партия (ГСДП), които преговарят за формиране на центристка коалиция, имат планове и да създадат фонд за развитие на инфраструктурата в размер на 500 милиарда евро.
Предстои реформата да бъде гласувана и от горната камара на парламента (Бундесрата), която представлява регионалните правителства на 16-те федерални провинции на Германия.
Центристките сили ХДС/ХСС и ГСДП искаха да подложат на гласуване проекта за промени в отиващия си парламент поради опасения, че то може да бъде блокирано от увеличен брой крайнодесни и крайнолеви депутати в следващия Бундестаг, който започва своята дейност на 25 март.
