Снимка: Investor Media Group |
Налице са много натрупани във времето проблеми и преходът към електрическа мобилност ще окаже неминуемо влияние върху енергетиката и върху икономиката като цяло, казва арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България и на Next.e.GO България, по време на конференцията „Визия и стратегии за развитие на електромобилността и електромобилната индустрия в България“, организирана от Германо-Българската индустриално-търговска камара и Гръцкия бизнес съвет в България.
По отношение на проекта на Next.e.GO в Ловеч Станиславов заяви, че съоръжението може да произвежда автомобили както на германската компания, така и на други световно доказани марки. Концернът вече е подписал споразумение за производство с България и Гърция.
Според Станиславов в момента се извършват три големи революции в глобалната автомобилна индустрия – преходът към електрическа мобилност, автономните технологии при шофиране и промяна в начина на производство на превозни средства.
По неговите думи голяма част от компаниите в България, които произвеждат автомобилни компоненти, се адаптират бързо към новата действителност и вече изграждат част и за електрически превозни средства.
Той смята, че заради постепенното увеличаване на времето за експлоатация на електромобилите техният живот ще бъде съкратен до този на един смартфон.
Станиславов изтъкна, че България има много добре развита IT индустрия. Разликата с автомобилната промишленост е в това, че IT индустрията не се нуждае от държавна подкрепа. Той подчерта значимостта на държавното участие в електромобилни проекти, давайки за пример изграждания край Берлин завод на Tesla, където 35% от първоначалната инвестиция ще бъде възстановена от германското правителство.
По думи на Станиславов е нужна програма от стимули при покупката на електромобил. „Нещата бавно се случват, но преходът е неизбежен“, подчертава той.
По въпроса за батериите ръководителят на Аутомотив Клъстер България заяви, че към момента е налице световен недостиг на литиево-йонни батерии на фона на малкия, едва 2-процентен дял на електромобилите в световния автопарк. „Този дефицит може да се задълбочи към края на десетилетието с нарастването на дела на електромобилите“, изтъква Станиславов.
Относно рециклирането на батериите той смята, че един от вариантите е даден продукт да се използва за битови нужди, когато вече не е потребен за превозното средство. По този начин експлоатационният живот на батерията се удължава с няколко години. Когато все пак се стигне до рециклиране, Станиславов посочи американската компания Redwood Materials като един от големите играчи в този процес.
По отношение на електрическите конверсии на конвенционални автомобили Станиславов заяви, че това е метод, който се използва най-вече при колекционерските модели и не е икономически изгоден за масовото производство
„Модерните електромобили разполагат с архитектура, която е по-лесна за внедряване“, изтъква Станиславов.
От своя страна Илия Левков, председател на УС на Национална браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ, заяви, че бъдещето на мобилността вече е тук, но България не е готова за него.
„Необходими са кадри, стандарти и принципи. През 2010 г. ИКЕМ обособи две специалности, свързани с електрическата мобилност, в България. Към момента има над 500 ученици в гимназиите, които учат по тези специалности“, изтъква Левков.
Според него правителството трябва да насърчава производителите и инвеститорите, които действат в страната.
Левков предвижда, че в някакъв бъдещ момент двигателят с вътрешно горене ще се превърне в лукс, докато масовият транспорт ще залага на електричеството. Според него именно държавата трябва да осигури регулаторните рамки и да облекчи бюрокрацията за зарядната инфраструктура, която е от жизненоважно значение за разпространението на електромобилите.
Левков заяви, че в България също има обособена програма за стимулиране на покупката на електромобили. До 20 хил. лева се отпускат за изцяло електрически автомобил и до 10 хил. лева за хибриден, изтъкна той. Като основна пречка за потенциалния купувач Левков посочи условието за ежемесечна отчетност след покупка към Националния доверителен екофонд.
По въпроса за електрическите конверсии Левков посочи, че има такава практика в България, но от няколко години КАТ не регистрира подобни превозни средства въпреки големия потенциал на технологията.
Теодосий Теодосиев, основател и управител на Кинетик Аутомотив ЕООД, също участва в конференцията, като заяви, че високотехнологичните иновации могат да изведат България до регионално лидерство по отношение на електрическата мобилност. Според него пренебрегваме високите технологии и уменията, които страната ни има чрез своите кадри. Въпреки това основният проблем остава образованието. Около 80% от служителите на Кинетик са завършили в други страни. Теодосиев дава за пример Атина, където има много добро техническо училище, заради което Tesla изгражда център за научноизследователска и развойна дейност в страната.
Теодосиев коментира и темата за електрическите конверсии, като посочи, че неговата компания работи по подобни проекти, но в страната ни няма нужната инфраструктура за подобни разработки.
Темата за електромобилността и нейната достъпност беше засегната и от Боряна Колева, главен експерт в дирекция „Национална транспортна политика“ към Министерството на транспорта. Според нея едно от основните предизвикателства пред широкото налагане на електромобилите е липсата на инфраструктура. Други пречки са недостатъчно големият пробег, високите първоначални разходи при закупуване и скептицизмът сред обществеността.
Съществуват редица законодателни инструменти в ЕС за подкрепа на електрическата мобилност още от 2011 г., когато е обособена Пътната карта за постигане на единно европейско транспортно пространство.
Колева изтъкна важността на Европейския зелен пакт от 2019 г. и свързания с него пакет „Адаптиране към цел 55“ от 2020 г.
Тя подчерта, че от голямо значение за електромобилите е екосистемата – от производителите на автомобили през доставчиците на компоненти до операторите на зарядни станции.
За България Колева заяви, че местната зарядна мрежа се изгражда предимно от частни инвеститори. Към момента действат 228 зарядни станции.
По отношение на броя електромобили и хибриди тя посочи, че към 2020 г. в страната ни има регистрирани 3543 изцяло електрически превозни средства и около 13 хил. хибридни автомобили.
