Обявената цел на Европейската комисия за намаляване на доставките на руски газ с до 80% още в рамките на 2022 г. е амбициозна, но едва ли е постижима в заложения срок. Ако ЕС продължи и с целта си за декарбонизация на икономиката по същия начин, това ще бъде контрапродуктивно за инвестиции в нови газови проекти. Това коментира Валентин Кънев, председател на Балканската черноморска петролна и газова асоциация, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
Намаляването на зависимостта от руски газ на Европа „може да стане в някакъв по-продължителен период от време, не до края на годината“, когато бъдат осигурени и алтернативни източници, каза Кънев.
Доставките на газ от Норвегия са почти на предела си и не могат бързо да бъдат увеличени, находищата в Северна Африка също нямат големи възможности за увеличение, каза Кънев. Източници като Азербайджан, Катар и САЩ имат по-големи възможности за засилване на производството, но това едва ли може да стане бързо, а особено последните две ще се нуждаят и от сериозни инвестиции.
„Нефтените компании са доста объркани – от една страна се говори за декарбонизация и намаляване на добива, от друга се вижда, че това не е възможно сега, даже тръгваме точно в обратна посока… Двете цели са доста трудно съчетаеми, трябва по някакъв начин да се синхронизират.“
Изтичането на дългосрочните договори с „Газпром“ поставя България в благоприятна ситуация да договори добри цени и да осигури по такъв начин доставките си, че да намали зависимостта си от един единствен източник, особено с оглед интерконектора с Гърция и проекта за терминал за втечнен природен газ (LNG) в Александруполис.
„Трябва да се помисли как алтернативните източници да могат да заместят напълно, когато се изключи един от доставчиците. Това да бъде предвидено в развитието на инфраструктурата.“
Макар и да не е възможно в момента, подобна идея за напълно взаимнозаменяеми алтернативи е добре да залегне и в дейностите за запълването на газовите хранища, смята Кънев.
От напълно зависим от един източник район България може да се окаже в ситуация с гъвкави и балансирани доставки, особено ако се разработят блоковете в Черно море – „Хан Аспарух“ в България, както и тези край Румъния и Турция.
„Частта около България остава неизучена и с големи перспективи“, каза Кънев и добави, че военните действия в Украйна все пак ще забавят всякакви проекти в региона. „България трябва да направи тези сондажи, защото шансовете са много големи.“
В Европа вече се дискутират и проекти за шистов газ, и ако има технологии, които са безопасни и екологични, подобни проекти могат да се разработят и в България, добави той.
В коментар за отношенията на България с „Лукойл“, Кънев заяви, че не вижда проблем, тъй като рафинерията е диверсифицирана по отношение на доставките си и използва и петролните си находища в Ирак. Доставките на руски нефт са по-скоро подпомагани от това, че компанията е руска.
Пиковите цени за природен газ от последната седмица бяха предимно заради опасенията от прекъсване на доставките от Руската федерация, каза Кънев.
„Прекъсването на руски газ се оказа доста сложна задача и в крайна сметка не се случи.“
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!
