Снимка: Bloomberg |
През 1971 г. служители на ЦРУ написват документ от 12 страници, озаглавен „Македонският синдром“. Направен публично достояние 40 години по-късно, той издържа проверката на времето като прозорлив анализ на един от най-неразрешимите исторически спорове в Югоизточна Европа. Неговите автори може би няма да се изненадат да научат, че въпреки различния геополитически контекст на нашето време спорът около македонската идентичност, обсъждан в документа на американската разузнавателна агенция, днес остава толкова неразрешим, колкото и преди половин век, пише редакторът на Financial Times за Европа Тони Барбър.
Поради тези причини е преждевременно да се празнува стартирането на преговорния процес от ЕС, чрез който Северна Македония – и Албания – по принцип могат да се присъединят към съюза. Със сигурност всеки напредък изглежда по-добър от никаквия. Северна Македония беше обявена за кандидат за членство в ЕС през 2005 г. под името Бивша югославска република Македония. Албания има статут на кандидат от 2014 г. Приближаването им с един сантиметър по-близо до членство в ЕС е по-добро, отколкото да бъдат оставени да се влачат за неопределено време в преддверието.
Но необичайните условия, съпътстващи пътя на Северна Македония към ЕС, предизвикват безпокойство. Европейските лидери отговориха смело на атаката на Русия срещу Украйна, като през юни предоставиха статут на кандидати на Украйна и Молдова. Те също така ускориха процеса за Северна Македония и Албания, за да не изглежда, че пренебрегват държавите от Западните Балкани, които чукат на вратата на ЕС през по-голямата част от този век. Но в бързината си да направят правилното нещо лидерите на ЕС заложиха проблеми за бъдещето.
По същество те канят Северна Македония да се присъедини, но казват, че това няма да се случи, ако тя не изпълни набор от строги изисквания, поставени от съседна България. Те се отнасят преди всичко до езика, националната идентичност и историята. На всяка стъпка от преговорите за членство България има правото да ги спре или забави, като заяви, че Северна Македония не изпълнява задълженията си.
Условията на България надхвърлят формалните критерии за приемане в ЕС. Последните се отнасят главно до постигане на стандартите на ЕС за свободна пазарна икономика и демокрация и транспониране на законите на ЕС в националното законодателство. За да се присъедини към ЕС, нито един предишен кандидат не е бил принуден да отстъпи пред исканията на друга страна по въпроси като тълкуване на историята, които не могат да бъдат разрешени завинаги. Но България е в ЕС, присъединила се през 2007 г., а Северна Македония е кандидатка. Неудобната истина е, че София е в силна позиция.
Подкрепяйки позицията на България, ЕС – който сметна, че това е единственият начин изобщо да се продължи напред – не само предаде ролята си на безпристрастен арбитър между двете страни, но направи вероятно подобни препятствия да се изправят пред други страни от Западните Балкани. Например, неотдавна избухна спор между Хърватия, която е в ЕС, и Сърбия, която е кандидат, относно планирано посещение на президента на Сърбия Александър Вучич на мястото на хърватски зверства срещу сърби през Втората световна война. Ами ако един ден Хърватия последва примера на България и поиска Сърбия да приеме хърватския прочит на историята на Югославия от 20-ти век, пита Барбър.
В защита на ЕС може да се каже, че парламентът на Северна Македония наскоро одобри протокол, който включва условията на България. Но това е само половината история. София настоява съседката й да промени конституцията си, за да даде официален статут на българското малцинство в Северна Македония. Това ще изисква мнозинство от две трети в парламента, което в момента изглежда далечна перспектива.
Проблемът с малцинствата капсулира едностранчивия подход на ЕС. Северна Македония ще трябва да промени конституцията си, но България не е задължена да гарантира правата на своето македонско малцинство, въпреки многобройните решения на Европейския съд по правата на човека в подкрепа на тази общност, пише авторът.
Всъщност всяка от двете държави трябва да покаже по-добро разбиране на другата. От възникването на модерното македонско национално съзнание през 19-и и 20-и век България се бори със самата концепция за отделна македонска националност. Когато Югославия се разпадна през 90-те години, България беше първата страна, която призна новата македонска държава. Но не признава македонския език, считайки го за диалект на българския. В документа на ЦРУ от 1971 г. се отбелязва: „София твърди, че всички македонци са етнически българи, откъснати от родината“.
В Северна Македония някои националисти несъмнено звучат така сякаш предявяват териториални или културни претенции към своите съседи. Ето защо беше жизненоважно страната да уреди различията си с Гърция в споразумението от Преспа през 2018 г. Показвайки благосклонност към България в спора със Северна Македония обаче, ЕС може би неволно слага прът в колелата на процеса по присъединяване на Западните Балкани, който твърди, че подкрепя.
