България се забавя с реформите в енергетиката, като се опитва да запази настоящата стабилна, но силно зависима от изкопаеми горива структура. АЕЦ „Козлодуй“ вече придобива нова важна балансираща функция, а присъединяването на терминала за втечнен природен газ в Александруполис е вече факт, който ще повиши сигурността на доставките, но няма да доведе до по-ниски цени на газа. Това коментира доц. д-р Косьо Стойчев, преподавател в катедра „Регионална и политическа география” към СУ „Св. Климент Охридски“, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.
„По отношение на ВЕИ нашата страна се фокусира изцяло върху фотоволтаичните системи, които на определени места започват да предизвикват конфликти с начина на земеползване в определени зони. Контролът е занижен и твърде големи полета върху земи, които очевидно не са много лоша категория, за да бъдат поставяни фотоволтаици върху тях. Конфликтът, който не трябва да се допуска, е между ползването на земите за производство на храна и фотоволтаичните централи. Ако имаме земи, които не са нужни в земеделския баланс, най-доброто е да ги върнем на структурата преди да бъдат земеделска земя – и това е гора.“
Секторът на фотоволтаична енергия е достатъчно добре развит и вече не се нуждае от държавна подкрепа и тази подкрепа трябва да се насочи към други ВЕИ сектори, смята Стойчев, за да се избегнат пазарни изкривявания. Фотоволтаиците вече създават едно такова изкривяване като причиняват рязък спад на цената на електроенергията през деня, добави той.
„Например България има огромен потенциал за геотермална енергия и е редно да тръгне в тази посока. Работи се за нормативната рамка – да се дефинират много точно кои са източниците на геотермална енергия, кои са технологиите за добив, кои са районите, при какви условия, какво е екологичното въздействие.“
България трябва да положи усилия, за да намали и отдели енергията на домакинствата от енергоразпределителната мрежа, която да се използва за създаване на продукция от предприятия и компании. Трябва да се дава бърза зелена светлина на всякакви проекти за енергийна ефективност и енергийни общности, които сами си осигуряват по-голямата част от енергията, каза Стойчев.
България трябва да се движи към излизане от въглищната енергетика, като сегашният поет ангажимент за това е най-рано за 2038 г., каза Стойчев и добави, че датата за Гърция е 2028 г., а за Румъния – 2034 г. Секторът е много значим за страната, но поради екологични и икономически съображения въглищните централи трябва да бъдат затворени или да преминат към по-екологично гориво. Цената на произвежданата от тях електроенергия скоро няма да бъда рентабилна дори на вътрешния пазар, особено с развитието на големи енергийни проекти като АЕЦ в съседни държави.
След рекултивирането на терените на въглищните мини в басейна на Марица Изток те могат да бъдат използвани за фотоволтаични централи, което ще избегне конфликта с употребата на земеделски земи. Много от свързаните дейности с енергийния преход ще осигурят заетост на работещите в мините и тецовете, а самата рекултивация ще избегне опасността от бъдещи екологични катастрофи, добави Стойчев.
България има планове да развива ядрената си енергетика и има всички предпоставки да го прави – от етапа на развойна дейност в академичните среди до производството в АЕЦ „Козлодуй“. Най-вероятната възможност е нов реактор на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, тъй като там вече са концентрирани голяма част от нужните експертни кадри и инфраструктура за безопасното му опериране.
„Белене“ може да се изгради, само когато държавата е в състояние да дублира екипа; всъщност не само да се дублира, на вас ви трябва троен екип. Този процес на създаването на хора към днешна дата представлява най-сериозният въпрос към днешна дата пред ядрената енергетика, а не толкова намирането на парите.“
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
