България не създала работна група, която да проучи дискриминацията срещу ЛГБТИ с цел да се разработи национална стратегия за борба с нетолерантността към общността.
Това стана ясно от доклад, публикуван в сряда, за напредъка на България, Франция и Гърция в изпълнението на приоритетните препоръки за борба с дискриминацията, направени през 2022 г. Докладът е изготвен от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) към Съвета на Европа.
„ЕКРН заявява, че не е получила индикации от властите или гражданското общество, че е създадена специална работна група, и заключава, че тази препоръка не е изпълнена“, съобщава комисията.
Тя приветства измененията от 28 юли 2023 г. в Наказателния кодекс, в които хомофобията беше добавена като основание за утежняващи обстоятелства при престъпления с насилие.
ЕКРН също така изразява загриженост от промените в Закона за образованието от август 2024 г. С тях беше забранено в училище да се разискват въпроси, свързани с ЛГБТ, подобно на такава действаща мярка в Русия. В новите текстове не беше уточнено какво точно се има предвид под „пропаганда“.
ЕКРН също така отбелязва, че България е изпълнила друга приоритетна препоръка, свързана с дискриминацията срещу ромската общност, като е увеличила броя на ромските медиатори и е отделила повече средства от държавния бюджет за увеличаване на заплатите им.
Проучване на агенция „Алфа рисърч“ по поръчка на фондация „Глас“ от октомври показа, че лошата дисциплина, липсата на интерес и разпространението на наркотици в близост до училище са водещи сред притесненията на родителите, като много по-малка част се опасяват от разпространение на т.нар. „джендър идеология“.
Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) показа, че хомофобията се отразява негативно не само на живота на ЛГБТ хората, но и на икономиката на България. Според данните тя може да струва между 2,5 и 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това се равнява на между 2,4 и 4,9 милиарда лева за 2023 г.
