В Плана за Възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България не е заложено затварянето на въглищни централи, а само намаляването на емисии от производство на електроенергия.
Това каза ръководителят на представителството на Европейската Комисия (ЕК) в България Цветан Кюланов в интервю за Свободна Европа.
Подобни твърдения бяха отправени от ГЕРБ-СДС и проруската „Възраждане“.
В същото време България не е предала плановете си по Фонда за справедлив преход, откъдето могат да бъдат получени средства за регионите, които са най-силно зависими от въглищата – Стара Загора, Перник и Кюстендил. Така стотици милиони евро, които са предназначени за подпомагане на хората от тези места, могат да бъдат изгубени.
„Ако плановете не бъдат финализирани до края на тази година, тогава част от средствата, които са предвидени за 2021 и 2022 г., ще бъдат загубени“, каза още Кюланов.
Представителят на Европейската комисия каза още, че България не може да изнася руски петрол, внасян по силата на специалното изключение от европейското ембарго срещу руския петрол. Темата е актуална, защото рафинерията „Лукойл Нефтохим България“ и служебното правителство искат от България да бъдат изнасяни петролни продукти, произведени от руски петрол.
„Идеята на това изключение е да се доставя петрол в България, а не той да бъде изнасян за други държави членки или трети страни“, каза Цветан Кюланов.
Думите му дойдоха, след като по-рано говорител на Комисията също съобщи, че България не може да продава руски петрол на трети страни, включително ако той е преработен. Кюланов каза също, че Комисията не смята и да преразгледа условията по изключението за България, тъй като към момента „няма нужда“ за това.
Руската „Лукойл“ заплаши, че рафинерията ѝ в Бургас, в която се преработва почти цялото гориво за България, ще затвори, ако страната не издейства от Европейския съюз възможност за износ на петролни продукти, произведени с руски петрол.
Служебното правителство не вижда проблем в искането, стига то да доведе до това руската компания евентуално да прехвърли цялата си икономическа дейности в България и да започне да плаща данъците от дейността си в пълен обем. Нещо, което компанията заобикаля от години.
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
Ето пълния текст на интервюто:
-България получи изключение от европейското ембарго за руски петрол, за да може да осигури достъп до горива за населението. Правителството твърди, че страната може да изнася преработени от руски петрол продукти в целия ЕС и че забраната важи само за износа на суровия петрол. Вярно ли е това?
-Това, което можем да кажем по въпроса, е наистина, че идеята на дерогацията е да се доставя петрол на България и българското население заради специфичната географска локация и достъпа до Черно море. Всъщност Комисията се съгласи на това изключени от регламента.
Идеята на това изключение е да се доставя петрол в България, а не той да бъде изнасян за други държави членки или трети страни.
В тази връзка наистина идеята на това изключение е да се доставя петрол в България, а не той да бъде изнасян за други държави членки или трети страни.
-Това означава ли, че България ще наруши ембаргото, ако все пак разреши износа на произведените от руски петрол продукти?
-В допълнение на регламента Комисията публикува и специални насоки, които разясняват процеса и процедурата и там също е описано това, което споменах – дизайна на изключенията е такъв, че да се доставя петрол на населението на държавата членка, която е засегната от това изключение, а не той да бъде препродаван.
-Всъщност тезата на правителството е, че износа на преработени продукти не нарушава ембаргото, защото те са произведени на територията на България и така са с произход от България, което съответно не нарушава ембаргото. Това вярно ли е? Можете ли да обясните какво означава това един продукт да е с произход от България, когато е произведен в България?
-Чисто като процедура първата отговорност за следене за това дали ембаргото се спазва е, разбира се, върху българските разследващи и правораздавателни органи. След това и Комисията в случаи на подозрения за системно нарушение на ембаргото, може да започне своите процедури и ще започне своите процедури, за да провери точно какво, кога, защо се е случило и съответно има и правото да започне процедура по налагане на санкции на държавите, които нарушават ембаргото. Било то България, било то която и да е друга държава членка.
-Можете ли да кажете малко повече за този механизъм за контрол, с който да се гарантира, че ако забраната остане, ще има контрол, който да гарантира, че тя ще се спазва и няма да има нарушения или контрабанда?
-Процедурата е както за останалите регламенти и останалите европейски правила. Имаме първа стъпка – вътрешни правораздавателни органи, които трябва да следят за спазването на българското и европейското законодателство. В случай че това не се случва, или че в Комисията постъпят сигнали, или че тя сама забележи подозрения или нарушаване, се започва процедура по налагане на санкции, която вече службите на Комисията и ОЛАФ проверяват какво и защо се се случило и дали трябва да се наложат санкции. Крайната инстанция е съдът, която вече има право да реши дали наистина има нарушение или не?
-А има ли как България евентуално да договори условията по изключението за това ембарго?
-Към момента няма такава възможност, защото идеята на изключението е тази, която описахме в началото. Така че докато не се получи някаква ситуация, която да налага такова предоговаряне, не виждаме нуждата за това към момента.
-Да поговорим за Плана за възстановяване. Европейската комисия вече одобри първия транш от 1,37 млрд. евро. Кога се очаква да постъпят парите по българските сметки и какво още трябва да се случи?
-Процедурата тече вътрешно в европейските институции. Вече имаме и одобрението на колегите от Съвета. Така че чисто технически парите би трябвало да пристигнат декември месец в България. Конкретна дата не мога да се ангажирам, но при всички положения някъде в средата на декември месец очакваме парите да стигнат до България.
-Основната част от плана и една от големите глави е свързана със сектор „Енергетика“. Една от реформите в нея е свързана с намаляването на емисиите от производство на електроенергия. В България две партии – ГЕРБ и „Възраждане“ твърдят, че това означава затваряне на въглищните централи от 2026 г. Има ли такова нещо? Трябва ли да се затварят въглищни централи според Плана за възстановяване?
-Това, което е залегнало в Палана за възстановяване, е намаляване на въглеродните емисии с 40%, базова година 2019, срок за намаляване – до края на 2025 г. Това е ангажиментът, който България е поела и който Комисията и Съвета са одобрили като ангажимент на България, за да одобрят, спомняте си в началото на годината, и Плана като такъв. Това са ангажиментите. Конкретно в Плана са записани и стъпките как да се постигнат тези 40%.
Това, което е залегнало в Палана за възстановяване, е намаляване на въглеродните емисии с 40%
Другото, което е важно да отбележим тук, според мен е в периода след 2025 г., когато така или иначе регламентът в Плана за възстановяване ще изтече, как държавите членки стигат до момента на пълната декарбонизация и до момента на климатичната неутралност. Защото знаете, че такъв ангажимент е поет още преди създаването на плановете. Така че това, което България има ангажимент в Плана, е освен тези 40% всъщност да начертае пътеката от 2026 г. до която година в крайна сметка се избере в бъдеще, която по план е записано, че не трябва да е по-късно от 2038 г. – как стигаме от 40 до 100% намаляване на тези емисии.
–А можете ли малко детайли да ни дадете какви точно са стъпките по Плана на България, които са заложени за постигането на това намалени от 40% спрямо 2019 г.
-40-те процента са разделени по години в Плана като има ангажименти за 2022, 23-та, 24-та и 25-та година. Ако си спомням правилно за 2022 г. първото намаление е около 8%, следващото около 10 и така постепенно стигаме общо до 40% намаление.
-Искала ли е ЕК в процеса на одобряване на Плана да бъдат сложени срокове за намаляване на тези емисии, или това е нещо, което е решено от София директно?
-ЕК има за база на оценка на Плановете за възстановяване своите специфични препоръки за всяка страна. В случая на България една специфичните препоръки казва, че България трябва да се грижи към плавна декарбонизация на своята икономика. В тази връзка в преговорите ние сме следили тази препоръка да бъде изпълнена.
Ангажиментите, знаете в българския план в неговата чернова прекара доста време и доста промени. От наша страна по време на преговорите това е било, което е водещо – да има план за декарбонизация. Вече конкретните детайли как тя се постига сме работили продуктивно с няколко на брой правителства, за да достигнем до крайно одобрения вариант на Плана.
–Понеже казахте за този цялостен процес към неутралност, която трябва да бъде постигнат до 2038 г., някога поставяно ли е условието в Плана да има планиране за затваряне на въглищните централи?
-Това, което има заложено в Плана, в момента работи една „Комисия за енергиен преход“, която е структура, създадена от Министерския съвет и която има за цел аналитично да представи своите идеи и препоръки как това би станало най-добре като ефект за икономиката, като ефект за обществото. И след това роля на Министерския съвет е да одобри този план и да го предостави на Народното събрание за ратификация. В тази връзка този ангажимент как стигаме от 2026 до 2038 г. би трябвало да бъде представен преди България да получи своето второ плащане по Плана т.е. в следващите няколко месеца.
-А какво ще се случи, ако България не постигне тази цел от 40% от намаляване на емисиите от производство на електроенергия?
-Както всички ангажименти, които са приети като инвестиции и реформи, неизпълнението на Плана по регламент води до невъзможност Комисията да направи съответните плащания. Когато стигнем до този момент ще трябва да погледнем внимателно какви са били ангажиментите, какво е постигнато, има ли частично постигнат резултат.
Оценката – докъде сме стигнали, ще започне да се прави още сега, когато идва времето за второто плащане
Но оценката – докъде сме стигнали, ще започне да се прави още сега, когато идва времето за второто плащане, защото, както споменах, част от ангажиментите, включително за пътя след 2026 г., как ще се стигне до 2038 г. трябва да бъде изяснено в следващите месеци.
-Може ли да се предоговори вече договореното. Имаше такива идеи – и ГЕРБ и „Възраждане“ го казаха в парламента? Може ли вече договореният План и нещата, тръгнали като плащания, да се предоговорят, колко време ще отнеме, ще има ли някакви наказания или спиране на пари?
-Предоговарянето на Плановете е заложено като възможност в регламента. Предоговарянето на каквито и да е части означава предоговаряне на целия план, което е един трудоемък процес и един продължителен процес. Плановете така или иначе ще бъдат преразгледани, след като регламента за RePower EU – новата инициатива на Комисията за намаляване на зависимостта от руски енергийни източници бъде одобрен, което очакваме да стане в началото на следващата година.
Предоговарянето на каквито и да е части означава предоговаряне на целия план
Така че покрай това има възможност да се преразгледат и останалите неща. Третата възможност е, ако една държава членка реши да вземе и заеми, които са налични по Плана за възстановяване.Така че едно такова преразглеждане е възможно, но искам да напомня, че основа за нашата оценка ще бъдат нашите специфични препоръки за страната. Една от тях е план за декарбонизация.
-Един от способите, които ЕС предлага за постигане на целите около декарбонизацията, е чрез Фонда за справедлив преход, специално за общините, зависими от въглищната енергетика. По него се превеждат 1,1 млрд. евро за България. По данни на Центъра за изследване на демокрацията обаче териториалните планове за Стара Загора, Перник и Кюстендил още не са готови. Вярно ли е това?
-Териториалните планове за трите региона, които са покрити по този фонд за България не са финализирани и това е нещо, по което трябва да се работи усилено, защото това е един много добър и полезен финансов ресурс, който може да помогне на държавата да осигури нови, по-добри работни места за хората, които така или иначе живеят и работят в тези региони. Така че нашата цел е наистина да финализираме тези планове за преход възможно най-скоро, за да може те и да започнат да се изпълняват в скоро време.
–Можете ли да дадете пример – хората, които работят в ТЕЦ „Бобов дол“ или ТЕЦ „Марица-Изток“, как те биха могли да бъдат наети на нови места? Какво се предвижда за хората, независимо дали работят в някои от тези централи или имат бизнес, свързан с тях?
-В различните държави се предприемат различни подходи и затова тези териториални планове са толкова важни, защото те представят визията на държавата и на общините и регионите – как искат да изглежда икономиката, след като този преход е извършен. […] Ако ще се инвестира във възобновяеми енергийни източници, част от хората могат да бъдат заети в подготовка, изграждане и поддръжка на тези източници. Ако се върви в посока реколтивация на земя, където има алуминий, рудници, тогава отново част от тези хора могат да бъдат заети там.
Ако искат да развиват някаква съвсем друга индустрия, тогава трябва да се направят програма за обучение на хората, да се какви възможности и умения има налични, за какви има недостиг, и да се направят съответните програми, ако бизнесът е склонен да инвестира в някаква друга посока. Така че ние стоим насреща, за да помогнем на държавите – след като имат тази яснота, тази визия, да им помогнем да я реализират.
-Има ли краен срок, в който тези планове трябва да бъдат изпратени при вас и има ли риск от загуба на средства за 2021 и 2022 г.?
-Ако плановете не бъдат финализирани до края на тази година, тогава част от средствата, които са предвидени за 2021 и 2022 г., ще бъдат загубени. Но това, върху което трябва усилено да работим е наистина да имаме ясната визия, след което да можем да финализираме тези планове.
Ако плановете не бъдат финализирани до края на тази година, тогава част от средствата, които са предвидени за 2021 и 2022 г., ще бъдат загубени
Надяваме се това да стане тази година, но ако не стане – да е възможно най-скоро през следващата, за да си говорим повече за възможностите по тези фондове, отколкото за това колко още пари бихме загубили евентуално. Това важи и за Справедливия преход, това важи и за Плана за възстановяване като цяло.
-По Плана за възстановяване казахте, че декември ще дойдат парите от първия транш, но за следващия транш има заложени реформи, които са в сектор „Справедлива България“ – по-точно законови промени, включващи контрол над главния прокурор, механизъм за временното му отстраняване. Какъв е обаче срокът, в който тези промени трябва да бъдат приети от Народното събрание?
–Относно темата за върховенството на правото, на първо място законодателните промени, свързани с реформата на антикорупционната комисия, са част от плана за второ плащане. След това вече за главния прокурор са част от плана за третото плащане. Второто и третото плащане индикативно би трябвало да бъдат подадени в началото и в края на 2023 г.
Така че, доколкото тези мерки изискват и парламентарно действие, трябва да имаме предвид и ситуацията в България. Тоест, докато има работещ парламент, той трябва максимално ефективно да действа по приемането на тези промени в законите.
-А ако не се стигне до такива решения в парламента, защото там в момента ситуацията е много трудна с формирането на мнозинства за каквото и да е, може ли да се осуети получаването на средствата и изобщо реализирането на останалите части от плана?
-Знаете, сред 27 държави в ЕС винаги има държава, която е с нестабилна политическа обстановка – преди избори, след избори, с парламент, без парламент, така че всички тези неща са част от живота и те не би трябвало да спират [изпълнението на мерките]. В действията [по плана] има яснота какво трябва да се прави още от пролетта, откакто планът е одобрен. Има яснота и кога трябва да се прави.
Доколкото ние като комисия, заедно с българската администрация, работим ефективно всички законодателни промени да бъдат подготвени и да имат достатъчно добро качество, за да минат през парламента, не би трябвало да е проблем парламентът да ги приеме достатъчно бързо, за да се справим и със сроковете.
-В момента България версията на плана, която е от април 2022 г., а имало ли е предишни версии на плана, които са били съгласувани с ЕК?
-Черновата на плана беше внесена на 15 октомври 2021 г., ако не се лъжа, от служебното правителство на Стефан Янев. След това, понеже предстояха избори в България, се споразумяхме да не взимаме твърде бързо решение за неговото одобряване. И, след като новият парламент излъчи редовен кабинет, в преговори с редовния кабинет финализирахме плана. Черновата, която е внесена на 15 октомври, е публичен документ, крайният одобрен документ – също, така че през тях може да се проследи еволюцията. Един план е, няма различни версии на плана, разбира се, той е бил променян в хода, базирано на преговорите.
