Парламентът в Скопие реши да задължи българските културни клубове, които носят имената на противоречиви исторически личности, да си ги сменят в рамките на следващите 3 месеца. Това стана в четвъртък с приемането на промени в Закона за сдруженията и фондациите и Закона за политическите партии, които заклеймяват насърчаването на фашизма и нацизма.
Предложенията за законовите изменения бяха внесени от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ след откриването на български дружества и клубове в Северна Македония, които според тях имаха „спорни имена“. На 31 октомври Скопие отхвърли искането за регистрация на клуб с името на цар Фердинанд, а по-рано същия месец в Охрид десетки хора протестираха срещу откриването на български клуб, основан от гражданското сдружение „Цар Борис Трети“ и носещ същото име.
На 3 ноември всички депутати в македонския парламент подкрепиха предложението на опозицията, включително и тези в правителството. За промените в законите гласуваха 67 народни представители, против нямаше и въздържали се.
Промените в закона за сдруженията предвиждат занапред да не се регистрират организации със спорни имена по примера на едноименните сдружения и клубове „Иван (Ванчо) Михайлов“ и „Цар Борис Трети“. Тези сдружения и клубове имат три месеца да сменят имената си и ако не го направят в този срок, ще бъдат заличени от Централния регистър.
За имената на фондациите и сдруженията, които тепърва ще се откриват, становища ще дава новосформираната Комисия за използване на имената на исторически личности, като консултативен орган, а решението ще се определя от министъра на правосъдието.
В България македонските културни клубове също станаха обект на критика, особено от представители на българската партия ВМРО. Тя в момента е извън парламента. В неделя лидерът на формацията Ангел Джамбазки предвождаше протест срещу откриването на нов македонски културен клуб „Никола Вапцаров“ в Благоевград.
Както българските клубове в Северна Македония, така и македонският клуб в България, са частни инициативи, реализирани с дарения от частни лица. Зад тях не стоят двете държави.
На фона на шума в общественото пространство от войната между културните клубове в двете държави, според анализ на Свободна Европа България и Северна Македония всъщност правят истински стъпки към сближаване. Те обаче остават незабелязни.
Една от тях е началото на строителството на железопътния участък Куманово – Беляковце – Крива Паланка, който е част от паневропейския Коридор 8.
В понеделник беше подписано споразумение за свързаност на газопреносните мрежи на България и Северна Македония. То е ключово за диверсификацията и повишаването на сигурността на доставките на природен газ в Северна Македония, за която Кюстендил/Жидилово е единствената входна точка за доставки на природен газ.
Само преди няколко месеца България прие т.нар. френско предложение и свали ветото върху началото на преговорите на Северна Македония за влизане в Европейския съюз (ЕС).
Въпреки протести в Северна Македония нa 16 юли македонският парламент също го одобри и по този начин три дни по-късно ЕС обяви началото на преговорите за членство със Северна Македония.
