Откъде извира българското безсилие да се отстоява общественият интерес? Не трябваше ли той да е водещ, а не самоцелното, облагодетелстващо мнозина прахосничество в различните негови проявления, пита Мирела Иванова.
Несъмнено обаче съществуват куп фактори и извън „международното положение”, характерни само за нас си и за нашите си географски ширини и манталитет, които придават на българския август чертите на едно лениво и нездраво безсилие – отвъд жегите и отпускарското настроение. Безсилие, пораждащо се от фасетите и отломъците на различни свои проявления, обговаряни толкова логорейно и публично, толкова крещящо и развращаващо, че чак отблъскващи се от естеството на нормалния живот.
Причини за ступора – много
Предизборните партийно-коалиционни гърчове около излъчването на кандидат-президенти, съпроводени с озъбено котерийно самоизяждане и полускрити лобистки интереси, например, са сред най-ярките синоними на гореспоменатото безсилие. Засега не може да бъде излъчена авторитетна фигура и това е видимо въпреки лупингите на един генерал, приземен доста противоречиво в цивилния ни свят. Откъм РБ очакваме горе-долу същото, което се случи вляво: шизофренни обединения-разделения, невъзможност да се прецени обективно картината на българското настояще, която изисква друг тип политика, конкретна, почтена и необладана от лозунгови и фейсбук патетики.
Безсилието извира и от начините, по който се (зло)употребяват европейските средства по различни програми, да ги наречем за повече прегледност „схемаджийски”. Последният фрапантен пример бе за спряна обществена поръчка в МОН в размер на 2 млн. лева, предназначени за информационна ширпотреба: не зная как изглежда отвътре, откъм самото министерство, но отвън прилича на опит за крупен грабеж на възможности и перспективи. Само за освежаване на паметта да припомним, че тъкмо това министерство спря по безпардонен начин преди време списание „Родна реч“, на чиито страници израсна голяма част от съвременния ни интелектуален елит; че бе прекратена програмата „Успех“, която даваше шанс на учениците да посещават музеи, галерии и културни събития; че поради крупен далавераджийски устрем и след серия скандали направо бе разкостен Фондът за научни изследвания.
Мирела Иванова
Видимо и осезаемо
Безсилието да се отстоява обществения интерес нагнетява масово тягостни съмнения и напрежения у българите, защото, освен самоцелното и облагодетелстващо малцина прахосничество, виждат и нежеланието на държавата да въведе ред и правила – и в работата с европейските фондове, и в смислеността на осъществяваните проекти, и в начините, по които се фаворизират „правилните участници в играта“.
Безсилието е видимо и в борбата с нарастващата война по пътищата: дори въвеждането на елементарни правила, като забрана на десния волан и озаптяването на гонките по централни градски булеварди, изглеждат неприложими. Осезаемо е и поради нарастващата всекидневно-битова разпасаност, и поради чувството за всепозволеност, чийто тон се задава в обществените и медийни дебати.
Източник – Дойче Веле , снимката е на Зарата
