Бюджетът и след това. Ще продължи ли детската игра, в която всички се обвиняват в корупция

Днес започват два политически процеса.

Първият е оставката на кабинета и началото на процедурата по чл. 99 от Конституцията за избор на нов министерски съвет в рамките на това законодателно събрание и вероятно разпускане на събранието, назначаване на служебно правителство и определяне на дата за парламентарни избори.

Вторият е гласуването на законопроекта за актуализацията на държавния бюджет за тази година, внесен в събранието от министерския съвет преди 19 дена (и седмици преди вота на недоверие).

Конституционната процедура е традиционна. Бюджетната – също, но за първи път тя съвпада с оставка на правителството. Още от приемането на бюджета за 2022 година бе планирана неговата актуализация. За разлика от някои предишни години не бяха предложени алтернативи на правителствения вариант. Алтернативният на държавния бюджет на ИПИ се отнася и за годишния, и за актуализирания вариант. Внесен е само един допълнителен закон: народните представител от ИТН предлагат допълнителни средства за увеличаване на възнагражденията за преподавателите във висшите училища.

Общата икономическа и политическа среда, инфлацията, недоверието и войната на Руската федерация в Украйна ще определят и крайния изход от конституционната процедура, и това как ще изглежда бюджета. Такъв контекст няма при никой от предишни вотове на недоверие.

Заварено положение

Мотивите към вота на недоверие се оказаха неоснователни, доказва анализа на Гарабед Минасян.

Според месечните отчети на изпълнението на бюджета (последният публикуван е за април) излиза, че бюджетът за годината би могъл да бъде без прекомерни дефицити и дори балансиран.

Постъпленията са 6% повече от края на април 2021 година, данъчните приходи – с над 10%, събраните преки данъци са 1/3 от предвидените в закона за бюджета, другите данъци –над 47% от разчета за дванадесетте месеца. Известно изоставане спрямо условния месечен поток на приходи има при данъците върху труда (социалните и здравни осигуровки). Приходите от такси, собственост (наеми и концесии) и продажба на квоти за замърсяване изглеждат добре – 1.92% от БВП.

Условията по държавния дълг от 2020 година позволиха през март да бъдат изплатени задължения, поети при по-неизгодни условия през 2015 година. Държавният дълг от около ¼ от БВП в началото на годината вероятно ще намалее до приблизително 1/5 в края на годината.

Причините за това заварено положение са няколко: инфлацията, ръста на доходите – общият доход на един член на домакинство до края на март е 9.6% от началото на годината (общия разход – 13.3%). Износът (изчислен по разходи, застраховки и транспорт) е с общ ръст 40.5% за света, 29.1 за страните от ЕС и 58.3% за страните извън ЕС.

Въпреки политическата реторика, износът за Македония (традиционно колкото за Чехия, винаги значително по-висок от този на Русия) е с ръст над 70%. Подобна е картината за Албания, Босна и Херцеговина и други страни.

Причината е в бързото възстановяване икономиката, външното търсене, ръстът на промишленото производство и оскъпяването на доставките в планетарен мащаб. Независещите от бюджета предприятия запълват ниши и увеличават продажбите си.

“Македонското“ вето ерозира. Оръжейните доставки за отбраняващата се от агресия Украйна се осъществяват на практика, при също толкова яростни „червени линии“.

Благодарение политиката на Кремъл за България е вече доказано, че може да не зависи от Русия при доставките на природен газ. Подобно би могло да бъде положението при петрола, но руската страна не понечи едностранно да променя договорите.

По традиция, онова, което зависи от правителството на България, е повече проблем от онова, което може да причини на икономиката й международната конюнктура и разместването на геополитическите пластове.

Бенефициенти, добри развития и рискове

През тази година 1% от БВП се равнява на 1.5 милиарда лева.

Очаквано законопроектът за актуализация на бюджета на ДОО бе приет на равнище комисия без съществени изменения. В този на НЗОК няма проблем с приходите, но административното изчисление на ефективността на здравните услуги през тази година резултира в загуби на болниците за услуги отвъд непосредствените дейности за лечение при COVID. Може би този въпрос ще бъде решен преди общата актуализация на бюджета.

Сумирани бюджетите на НЗОК, ДОО, централния бюджет и неговия дефицит (вероятно над 5% от БВП, но е трудно предвидим) ще вдигнат правителствените разходи невижданите преди 44% от БВП.

Основен бенефициент е ДОО (пенсионерите). Преводите към ДОО от всички данъкоплатци са 5-6% от БВП (8.3 милиарда лева), повече бюджетния дефицит и е 87% от собствените приходи на ДОО. Следващите два бенефициента са хората в държавното управление, за тях разходът е също над дефицита. После идват общините – с 5 милиарда лева, делът на този разход в БВП е 3.3%.

В бюджетните съотношения за бенефициентите има някои подробности, които не са видими с невъоръжено око.

• Основният мотив в бюджета на ДОО е два пъти по-високата бедност на пенсионерите отколкото при хората под 65 години. Този проблем е решим с актуализация на помощите за тази група хора, без риск от прекомерен дефицит. Изчисленията по този повод са от средата на миналата година, бяха актуализирани и през декември, но не са взети предвид.
• Отделно приходите в НОИ, НЗОК и бюджета могат да се увеличат, ако бъдат издадени документи за самоличност на 70-80 хиляди души (предимно роми, 1% от населението), които в момента нямат такива. Либерализацията на временните и сезонните трудови договори, както и на наема на не-български граждани по трудови отношения биха имали същия ефект.
• Реформата на общинските бюджети бе отложена на 2023 година. Съгласието, че 2% от дължимите подоходни данъци ще остават в общините, където доходът е произведен, можеше да се превърне в реалност още сега, без съществено ощетяване на централния бюджет.
• Държавният персонал остава разходен приоритет, без напредък в работата му и общо неблагоприятна бизнес среда.

Актуализираният бюджет ще бъде приет почти във вида, внесен от правителството. Оттук започват рисковете.

Изпълнението на капиталови разходи е между 10-15%. Процедурата по избор на ново правителство, евентуално служебен кабинет и нов парламент, ще доведат до изразходване на тези средства по бързи процедури през втората половина и в края на годината. Увеличението на инвестициите (5.5% от БВП) съвпада до стотинка с планираната капиталова програма на правителството. Тя де факто не е започнала, а има и плащания по стари договори.

Предложението за промяна на концесионните плащанията, пропагандирано от около година, засега няма как да стане реалност. И това е добре. Предвиждаше се увеличение от три до пет пъти. Ефектите не бяха оценени или обсъдени. Предвид на предизвикателствата, по-разумно би било да се удължи хоризонта на планиране – чрез запазване на принципа на изчисление на концесионните такси, преглед на нерегламентирания добив на ресурси, на договорите за концесии, удължаването им с максимален срок и сключването на нови договори (за ВиК услуги, минерални води, плажове, планински курорти и комунални услуги). Концесиите за добив на енергийни ресурси, които бяха блокирани също би следвало да бъдат задвижени. Това няма да се случи в скоро време.

Почти е невъзможно в обозримо бъдеще равният данък да бъде демонтиран, включително чрез въвеждане на необлагаем минимум.

Другите предвидени в актуализацията данъчни промени не са социални и са проинфлационни или с риск за приходите.

• Премахването на ДДС „за хляба“ няма да понижи цените, но ще повиши разходите в бюджета, корупцията в контролните органи, като намали конкурентостта на производителите хляб.
• Планираните промени в акцизите и отстъпката на процент от цената на най-употребяваните горива, както и различните видове облекчавания на цените на централно отопление природен газ и електроенергия са преди всичко от полза на по-големите потребители сред домакинствата.
• От януари се планира увеличение на акцизите за тютюневите и подобни на тях изделия. В мотивите към актуализацията на бюджета се казва, че това ще става поетапно, но не и от кога това ще се случи. Потенциалните приходи от това перо са незначителни и не решават никакъв проблем с бюджетните дефицити. Ако обаче новите акцизи се въведат преди началото на 2023 година, най-вероятният ефект ще е ръст на нелегалната търговия.
• Основният източник на финансиране на тези дефицити (600 милиона лева) е икономията на средства за превъоръжаване на армията. Но е вероятно разходите (дефицитът) да се окажат по-високи от планираните. Инфлацията ще остане основен източник на приходи в бюджета. Това ще неутрализира планираните преразпределения в полза на социалната политика.

Какво предстои

Изглежда почти невъзможно приемането на всички законодателни промени, вследствие на които би станало достъпно финансирането по програмите на ЕС за възстановяване и устойчивост.

Тук детайлите са много. Има например законопроект (внесен от ИТН и подкрепен от ПП), който поставя в неравностойно положение вятърните електроцентрали и ВЕЦ, т.е. около 55% от ВЕИ в България. При ВЕЦ има и нерешени проблеми от една наредба от март миналата година. Производството им и така е намаляло с около 30% (и тази наредба вероятно е една от причините). Дали ще има решение на този и подобни казуси е предмет на гадаене и може да се случи по случайност.

Вероятно е обещанието от миналата година за политическа порядъчност да остане водещ мотив в управлението на България. То обаче не може да бъде осъществено без промяна в работата на държавното обвинение. Специализираните органи, с които бе обрасла прокуратурата бяха демонтирани само на хартия. Въвеждането на порядъчност продължава да се спъва от действията или бездействието на непроменената прокуратура. При липса на мнозинство, което променя това състояние, независимо дали при този парламент или след избори, политическият живот ще запази приликата си с детска игра, в която всички партии се обвиняват в корупция. И в крайна сметка всички се оказват в някакъв смисъл прави.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .