Да изминеш 140 км в Алпите при 9300 метра денивелация за 22 часа и 10 минути. За повечето хора това е напълно немислимо. Дори за много спортисти. Един българин обаче успя да го направи. Преди дни Божидар Антонов завърши на второ място в един от най-тежките планински ултрамаратони в света – X-Alpine във Вербие, район Сан Бернар в Швейцария.
Най-високата точка по маршрута на състезанието е 2826 м, където атмосферата е като на ледник, а преди финалната линия се изкачва 1200-метрова стена.
Този впечатляващ успех на човешката воля и възможности обаче не влезе в новините. „Напълно незаслужено в България не се обръща внимание на ултрамаратоните. Звездите в този спорт остават неизвестни и недооценени“, коментират колеги на Антонов.
Божо или Божката, както го наричат приятелите, е от Кърджали. Бегач на дълги и ултрадълги разстояния, планински колоездач, каскадьор и акробат. Завършва Националната спортна академия. Още през 2008 г. той прави бягайки обиколка на България. През 2013 г. изкачва с бягане върховете Вихрен, Мусала и Черни връх, а разстоянието между тях изминава с велосипед. Цялото предизвикателство отнема малко над 19 часа.
Следващата година Божидар печели Персенк ултра (130 км в Родопите) и финишира на 9-то място във възрастовата си група на X-Alpine. Оттогава преследва мечтата да подобри резултата си.
„О, Алпайн, ти моя вечна любов. Трасето на 111 във Вербие е любимата ми ултра. Бягаш и ревеш, от кеф! На това трасе емблематичната фраза „Никога повече“ не съществува! Винаги си тръгвам с желанието да се върна отново. И се връщам, тази година за шести път“, пише Антонов във Фейсбук профила си миналата година, когато не успява.
Тази година обаче той си поставя за цел да влезе в топ 3 на ултрамаратона. И я постига.
„Най-сериозните битки винаги са срещу себе си“, казва Антонов.
По билото, по билото и после само надолу
През 2015 г. Божидар подобрява 30-годишен рекорд за лятно преминаване на 600 километровото трасе от връх Ком до нос Емине (5 дни, 10 часа и 10 минути), а през 2018 г. отново подобрява рекорда (4 дни, 8 часа и 27 минути).
През февруари 2019 г. той се заема с много по-тежкото предизивикателство – прави най-бързото скоростно зимно преминаване по Ком-Емине, без ски. Отнема му 9 дни, 4 часа и 51 минути по билото на Балкана, през които бяга, гази в сняг до кръста и минава през снежна буря при температура, достигаща минус 20 градуса и ветрове със скорост до 140 км/ч. И всичко това почти без да спи.
През повечето време във връзка с него са двама от приятелите му, но има моменти, най-вече нощем, когато телефонът му е извън покритие и никой не знае какво се случва с него. През останалото време те публикуват информация и снимки във Фейсбук, където много хора следят как напредва Божидар. А по маршрута се включват още приятели – едни тичат заедно с него, за да поддържат духа и темпото му – така наречените пейсъри, а други му носят храна.
От 2012 г. той се храни само с растителна храна и не приема никакви добавки. Иска да покаже, че не са нужни и че може да се спортува пълноценно и без тях.
„Това е много сериозен проблем – съществува мнението, че трябва да се приемат допълнителни вещества, когато се тренира. Искам това да го избия от главите на хората, които любителски се занимават със спорт. Аз се храня пълноценно, разнообразно. Рядко има лекари със задълбочени познания за храненето, може би от детството е останало това мислене, че не може без месо, без протеините от яйцата и животинската храна като цяло“, казва Божидар през 2019 г. пред БНР.
Разказва, че няколко години преди това заедно с други вегани участва в специално сравнително изследване с борци от НСА. „Нашите резултати бяха по-добри от техните“, добавя Антонов.
Иска да е толкова „чист“, че миналата година преди да замине за ултрамаратона в Алпите с неохота споделя във Фейсбук с приятели и последователи, че му се е наложило да започне да пие витамин В12, след като заради липсата му (обичайна при вегани) и решението му да не приема такъв повече от 8 години, е започнал да страда от задълбочаващата се хронична умора, изтръпвания в крайниците и нарушена памет.
Божидар тренира постоянно, но без някаква структурирана методика, а, както казва – “на усещане”. За безсънните нощи по време на такива преходи се настройва предварително психически, противник е да се “тренира” подобна издръжливост, защото сънят е ключов фактор за добро здраве. Затова винаги спи по 8 часа. Висок е 165 см, а теглото му варира между 67 и 69 кг.
Поставя си нови и нови предизвикателства, защото това държи духа му жив. В сайта си той е записал още няколко цели за тази година, сред които: колоездене около земното кълбо, колоездене през Южна Америка, изкачване на осемхилядник, Ком-Емине под 4 дни, Indian Pacific Wheel Race, GR20.
Още през 2014 година Божидар Антонов основава групата Хомо Луденс (играещият човек) и започва да организира групови тренировки за обща физическа подготовка и кондиция. Има общи умения за повечето видове каскади, но е най-добър в свободно падане, високо падане, паркур и каскади с коли.
След дванадесет години като аматьор, за да преследва по-големите цели, решава да направи крачка към професионалния спорт и приключения.
„Обожавам простотата, първично усещането да се справяш сред дивата природа и смирението при преминаването през крайни натоварвания, разкриващи както най-доброто, така и най-лошото от теб. Една от основните цели на спорта е да се забавляваме. Търся моментите, когато съм напълно отдаден и въвлечен в простия акт на движение, например спускането по нанадолнище. Тези моменти са чиста радост“, пише за себе си Божидар Антонов.
Тази философия ще предаде и на трите си деца. През 2018 г. се раждат двете му момчета – близнаци, а две години по-късно на бял свят се появява и дъщеричката му.
