Броени дни преди влизането в сила на тавана на търговската надценка за трите основни видове хляб – бял, „Добруджа“ и типов, търговци предупреждават за сериозни проблеми. Ограничението надценката да не превишава 15% от 1 юли нататък и неясноти как точно ще се прилага може да доведат до изчезването на трите основни вида хляб, пише „Сега“.
В последните си работни дни предишното Народно събрание изненадващо, без никакво предварително обсъждане, гласува пределна надценка от 15% за бял, „Добруджа“ и типов хляб до края на годината. Мотивът на депутатите беше, че производствените цени били ниски, но търговците си начислявали 40-50% отгоре.
Още тогава от Сдружението за модерна търговия обявиха, че ефектът ще е точно обратният. Според сдружението, в което членуват големите търговски вериги, масово търговците ще компенсират фиксираната надценка с повишение на цените на другите видове хляб.
Наред с това е възможно търговците силно да свият или да преустановят предлагането на въпросните три вида хляб, с което ще ограничат и избора на потребителите, коментира пред БНР Николай Вълканов, изпълнителен директор на организацията.
От сдружението казват, че няма методически указания какъв е обхватът на продуктите, за които важи ограничението – по състав или по етикет ще се преценява дали хлябът е бял, „Добруджа“ или типов. Търговци вече допуснаха, че след 1 юли може да последва масово преопаковане на въпросните продукти, така че на опаковките им да не пише бял, „Добруджа“ или типов, а някакви други наименования. Така ще се заобиколи законовото изискване за 15% таван на надценката.
Има и други проблеми, с които ще се сблъскат търговците, защото те не купуват директно от производителя, казва Вълканов. На търговеца ще му се налага да изисква счетоводни документи от своя доставчик, за да си гарантира, че няма да надвиши определената надценка от 15%. Това обаче е чувствителна информация, търговска тайна и би трябвало КЗК да излезе с някакво становище.
От сдружението се опасяват, че много малки търговци няма да издържат на този натиск, няма да може да покриват разходите си, и ще фалират далеч преди да дойде краят на мярката – 31 декември 2024 г.
Изненадващо на страната на търговците застанаха от браншовия съюз на хлебарите. „Ако търговците работят на загуба, те ще преустановят да предлагат трите вида най-масов хляб – 60-70% от населението купуват само тях. Така ще пострадат и хлебопроизводителите, и дистрибуторите“, коментира пред бТВ Марияна Кукушева, председател на Националния съюз на хлебарите и сладкарите. Според нея може да се стигне до черна борса и още по-голямо поскъпване на тези продукти.
Търговци и хлебопроизводители са недоволни, че министерствата на финансите и на икономиката все още не са представили своите анализи за ефекта от мярката. Депутатите приеха пределната надценка без никакви разчети и без задължителтите за законови промени оценки на въздействието. Вместо това задължиха двете министерства постфактум да представят становища. Тогавашният шеф на бюджетната комисия Йордан Цонев дори обеща, че ако становището на МФ и МИИ е негативно, мярката може да бъде отменена.
„Таванът“ за хляба бе въведен с промени в съвсем друг закон, който няма нищо общо с храната и селското стопанство. 15-процентният лимит бе „промушен“ при ремонта на Закона за хазарта.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
