В края на съчетанието си американската състезателка по артистично плуване Анита Алварес не излиза от водата. В този момент жена с тениска и къси панталони скача в басейна и се устремява към дъното.
Времето замръзва.
След няколко безкрайни секунди главата на Алварес е на повърхността. След още две дълги минути тя започва да диша. Жената, която я спасява е нейната треньорка Андреа Фуентес.
„Всички бяхме изплашени до смърт. Трябваше да скоча, защото спасителите не го сториха“, каза Фуентес по-късно. „Грабнах я и я изведох на повърхността“, допълва тя.
Фуентес обясни, че това е нещо, с което тя и колегите й са обучени да се справят. „Аз съм спасител, така че знаех точно какво да правя. Пулсът беше там, така че беше добре“, каза тя. По думите й това не се случва за първи път в този вид спорт. „Това се случва много пъти на практика. Когато задържате кислород, това е един от последващите ефекти“.
Андреа Фуентес е бивша испанска състезателка по синхронно плуване. „Родена съм на 7 април 1983 г. с тройно омотана пъпна връв около врата ми. Мисля, че това е моментът, в който започнах да практикувам апнея и беше първият ми контакт със синхронното плуване“, разказва за себе си Фуентес.
Като дете е тренирала фигурно пързаляне и гимнастика. Когато е на 9, за първи път вижда запис от състезание по синхронно плуване.
Започва да тренира със сестра си, която е и най-добрата й приятелка. „В началото тренирахме в клубове след училище и постепенно това стана все по-важно в живота ми“, казва Фуентес. На 13 години тя взима окончателно решението да се посвети изцяло на синхронното плуване. „Присъединих се към юношеския отбор и заедно със сестра ми и другите плувци постигнахме първите си големи постижения в Европа и в света“, разказва тя.
Андреа Фуентес е една от най-титулуваните състезателки на испанския национален отбор – носителка на четири олимпийски, 16 световни и 11 медала от европейско първенство.
Тя прекратява състезателната си дейност през 2013 г. и в момента е треньор на отбора на САЩ.
