Христос разказва притчата за десетте девици, изобличава фарисеите и книжниците. Вярващите трябва да изпълнят душите си с милост, за да са готови за идването на Господ.
В нощта срещу Велики вторник Иисус Христос бил във Витания и на сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. В този ден Той дал на хората последните си проповеди и нравствени наставления. Изобличил книжниците и фарисеите и пророкувал за съдбата на Йерусалим и Второто пришествие на Господ.
Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.
Христос разказал на вярващите няколко притчи – за верния слуга, за талантите и за десетте девици и младоженеца. С последната искал да им покаже, че вярващите трябва винаги да са готови да срещнат Небесния Жених с целомъдрие, милостиня и добри дела.
Според еврейския обичай десет девойки с фенери в ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има достатъчно масло. Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки с елей и от време на време да поливат във фенера, за да не угасне.
Половината от девиците предвидливо се запасили с необходимия елей. Но останалите постъпили лекомислено и не се подготвили. Когато дошъл моментът да съпроводят младоженеца, техните фенери угаснали. На тях не им оставала нищо друго, освен да изтичат при търговците за масло. Когато пристигнали в дома му, фенерите им отново светели ярко, но вече не за младоженеца. Празникът бил в разгара си, но вратата останала затворена за тях. На молбите им да отворят вратата, младоженецът, който ги чул, им отвърнал: „Кои сте вие? Аз не ви познавам.“
Тази притча има дълбок духовен смисъл.
Светилниците символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“.
Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните пък строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение.
Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина.
Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират през целия живот на човека светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата.
Специалното последование на “Жениха”
Едно от главните богослужебни последования в дните на Страстната седмица е Последованието на Жениха. Чрез четивата, песнопенията и най-вече чрез изнасяне за поклонение иконата на страдащия Христос, Църквата ни посочва ясно, че Той е нейн Жених. В иконите е изобразен като страдащ, увенчан с трънен венец, в царска багреница и държащ в ръката Си тръст – облечен във всички символи на царската власт, в онзи момент, когато войниците на Пилат се подигравали с Него, казвайки Му: „Радвай се, Царю Иудейски!“ (Мат. 27:29).
Защо Христос е наречен Жених? От къде води началото си това название – дали от притчата десетте девици, които очаквали младоженеца, за да влязат в брачния чертог, или от думите на ап. Павел за Христос и Църквата от Посланието до Ефесяни, гл. 5, където Христос е наречен Жених на Църквата?
Този въпрос е разкрит в богослужебната химнология на Последованието на Жениха, което се извършва през Страстната седмица.
Песнопението „Се Жених грядет“ („Ето Младоженецът иде“) безспорно е свързано с притчата за десетте девици. В него се казва, че Женихът, т.е. Христос, очаква да намери душите ни будни и готови за Него, за да бъдат въведени в Царството. Онези, които са обхванати от сън и униние (т.е. липса на грижа за спасението), ще бъдат предадени на духовна смърт и оставени извън Царството.
Това песнопение има две ключови думи, които са отправени като предупреждение към нас: „Внимавай, душо моя“ – като обръщение към трудолюбивите, и „Опомни се“ – като обръщение към нехайните. Другото по-важно песнопение от Последованието на Жениха – „Чертог Твой вижду“ („Твоят чертог виждам“) е вдъхновено от притчата на Христос за царската сватба (вж. Мат. 22:1-14), където от тържеството са били изгонени навън тези, които се оказали без сватбена премяна.
Тези две песнопения, както и всички останали от последованието на Жениха ни призовават да подготвим душите си за Христос – истинския Жених на нашите души, за срещата с Когото трябва да сме винаги готови.
В Свещеното Писание – Стар и Нов Завет, много често бракът се използва като символ на единението между Бог и човека. „Ще те сгодя за Себе Си вовеки и ти ще познаеш Господа“ (Ос.2:19-20) – казва Бог на Своя народ в книгата на пророк Осия. Този смисъл влага в думите си и ап. Павел, когато говори на коринтските християни: „Сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица“ (2 Кор.11:2). Бракът е съюз, който предполага любов и вярност. Бог е проявил Своята любов и вярност най-напред към Своя избран народ – израилския (еврейския), а след това и към останалите народи, които Го приемат, но изисква от всички тях подобна любов и вярност. В посланието до Ефесяните, ап. Павел нарича Христос Жених на Църквата, Който „обикна църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, но да бъде света и непорочна“(Еф.5:25-27). Христовата любов към Църквата се разкрива най-вече в Неговата саможертва за нея, затова и в дните на Христовите страдания Църквата, като „невеста на Агнеца“ (Откр. 21:9), трябва да се покаже достойна за своя Жених, като се подготви да го посрещне с дрехата на покаянието и чистотата, за да бъде въведена в чертога на Царството.
Църквата е очистена и осветена веднъж завинаги от Христос, но ние като нейни членове трябва да направим себе си причастни на нейната светост, като се стремим изцяло да се съединим с Христос, отхвърляйки делата на ветхия (стария) човек, за да се облечем в новия (вж. Еф. 4:22-24), както ни призовава и св. ап. Павел.
