Снимка: Bloomberg |
Изкушаващо е да бъдем песимисти за бъдещето на Великобритания в този тъмен и мрачен сезон. Постиженията на климатичната среща на ООН в Глазгоу (COP26) избледняха от паметта. Широко разпространеният недостиг на работна ръка в страната – от шофьори на камиони до медицински сестри – се превърна в приета норма. Единствената надежда е, че Обединеното кралство може да успее отново въпреки себе си, пише за Financial Times Параг Кана, основател и управляващ партньор на FutureMap.
Може би точно това ще се случи. Тъй като изменението на климата свежда нашия свят до дарвинистка надпревара за адаптация, се оказва, че Великобритания е в добра позиция да бъде сред най-приспособимите – но само ако наблегне на зелената енергия, устойчивите транспорт и градове, и умната имиграция. Обединеното кралство не може да изпълни стремежа на премиера Борис Джонсън да бъде голяма „зелена сила“, ако не изгради съответната инфраструктура и не привлече нужната работна сила.
Тъй като индустриалната база ерозира и много градове се обезлюдяват, Обединеното кралство трябва да се ангажира с нова административна, икономическа и демографска стратегия. Финансовият министър Риши Сунак разкри амбициозен план за публични и частни разходи на стойност 650 милиарда британски лири през следващото десетилетие, всяко пени от който ще бъде необходим на правителството, за да постигне двойната си цел за зелен растеж и икономическо изравняване в страната. Великобритания вече получава повече от половината си енергия от неизкопаеми горива и цели да бъде напълно захранвана от чисти енергийни източници до 2035 г. Хъбът за вятърна енергия и зелен водород в град Хъл изнася своето ноу-хау в САЩ за изграждане на вятърни паркове покрай крайбрежието на Нова Англия (североизточните щати – бел. прев.) Френските винопроизводители засаждат лозя в Южна Англия, като свежите британски продукти са желани по целия свят.
Но ако Обединеното кралство иска да се конкурира успешно с германците и датчаните при вятърните турбини и да доставя храни на световните пазари по-бързо от холандците, тогава производството на електроенергия в Севера трябва да бъде разширено до Ливърпул и Хъл. Това ще създаде високоскоростен пътнически и товарен „мост”, свързващ по-ефективно британските пристанища с Европа, Азия и западното полукълбо. Погледнато в тази светлина, решението на правителството да отмени участък от високоскоростната железопътна линия HS2 и да загърби северната жп линия от Манчестър до Лийдс е особено разочароващо.
Международната конкуренция ще изисква и оправяне на местната демография. Обединеното кралство има застаряващо население и е изправено пред спадаща раждаемост. Според Центъра за промени в населението раждаемостта е спаднала до 1,6 деца на жена миналата година в Англия и Уелс и може да намалее допълнително до 1,45 до 2023 г. Без балансирана, ориентирана към растежа имиграционна стратегия, това може да се влоши още.
Човешката изобретателност и труд все още са ключовите двигатели за ускоряване на индустриалното възраждане на Великобритания. Без чуждестранни работници, които извършват основни услуги, британските градове биха изглеждали като Неапол, с натрупан боклук по улиците. Има много работа за вършене и за съжаление на Обединеното кралство не му достигат шофьори на камиони, лекари, медицински сестри, строителни работници, складов персонал и фермери. Тези работни места няма да бъдат автоматизирани скоро. Вместо да използва армията за доставка на гориво, би било по-добре правителството да наеме армия от квалифицирани мигранти, които да задвижат важни проекти в рамките на години, а не иначе на десетилетия.
Следователно имиграционната политика трябва да се съсредоточава по-малко върху цифрите, а повече върху примамването на хората да работят в държава, която се стреми към зелен растеж, здравословна демография и глобално влияние. Обединеното кралство се нуждае от млади и здрави работници, за да предотврати икономическия спад, предизвикан от намаляването на населението. Министрите трябва да действат бързо, преди другите нации да изпреварят Великобритания в надпреварата за таланти.
За щастие, Обединеното кралство не затвори вратата за миграцията след референдума за Брекзит. Миналата година рекорден брой чуждестранни студенти посещаваха британски университети, като таксите им за обучение вляха така необходимите пари в академичните хазни. Вместо разрешение за работа, за гражданите на много развиващи се страни вече е достатъчна университетска степен, за да работят в Обединеното кралство. С общо повече от 1 милион свободни работни места и безработица под 5 процента през декември, Обединеното кралство изведнъж изглежда като желана дестинация за амбициозни мигранти.
Имигрантите от развиващите се икономики имат двойното предимство да бъдат посланици за по-дълбоки търговски връзки. По-рано тази година Обединеното кралство стартира схема, позволяваща на жителите на Хонконг, притежаващи британски визи, да се заселват в кратък срок във Великобритания и да придобиват гражданство. Около 65 000 вече са кандидатствали. Сега Даунинг стрийт трябва да погледне още по-далеч с цел да увеличи населението до 80 милиона до 2050 г. (67,1 млн. към 2020 г. – бел. прев.), здравословно и желано ниво.
Борис Джонсън е прав: великите сили неизбежно ще бъдат зелени сили. Но да си зелен не е достатъчно. Привличането на хора е натрупване на мощ.
