Вернер Магнус Максимилиан Фрайхер фон Браун
ракетен инженер, 1912 – 1977
Произход: Германия, благороден лутерански род, обвързан с 4 кралски фамилии – на Дания, Франция, Шотландия и Англия
Образование: физика и математика във Ваймар, Висше техническо училище в Берлин и Федералния технологичен институт в Цюрих
Интереси: астрономия, музика – чело, пиано и композиция, космически пътешествия, ракетни двигатели, жени и лукс
Кариера: член на нацистката партия, офицер от СС, шеф на ракетния полигон в Пенемюнде, в края на ВСВ се предава на американците и става шеф на американската космическа програма, а после и на НАСА
Постижения: ракетите ФАУ 1 и ФАУ 2, първият американски спътник „Explorer”, ракетите „Атлас“, „Редстоун“ и „Сатурн“, която извежда в орбита корабите „Аполо“
Вернер фон Браун цял живот следва мечтата си за Космоса, като я съчетава с науката, но не винаги с морала.
Вернер Магнус Максимилиан Фрайхер фон Браун е роден през 1912 в имение в Източна Прусия. Семейният герб е три риби и две щраусови пера върху щит, шлем и наметало в червено и сребристо. Баща му е политик, а майката – потомък на четири кралски фамилии. В училище Вернер се представя зле, особено по физика и математика.
Изстрелване на количка в небето
Вернер фон Браун прави първи опит с ракети на 12. Той закача на пазарска количка 6 фойерверка и пали фитилите. Опитът е перфектен – количката излита и предизвиква възторг у тълпата, но той е арестуван.
Вернер свири на цигулка и пиано, учи при Хиндемит и се готви за композитор. Но за конфирмацията (причастието – б.ред) майка му, вместо дълги панталони и часовник, му подарява телескоп. Той поглежда в него и до живот остава взрян в небето.
Мечтата му не е по детски абстрактна, а по немски конкретна – включва полет в Космоса, кацане на Луната и Марс.
Годината е 1925, в Германия интересът към ракетите расте – Версайският договор ограничава строежа на самолети. Фон Браун отваря книгата на Херман Оберт „Ракети за междупланетни пространства”, от която не разбира и дума. Хвърля се да учи математика и физика във Висшата техническа школа в Берлин, запознава се с Оберт и става третият член на новото Германско общество за космически пътешествия.
Малката група прави ракети с течно гориво, посетена е от Валтер Дорнбергер, шеф на ракетните изследвания на Райхсвера, той осигурява на фон Браун пари да учи в Цюрих и засекретява голяма част от докторската му дисертация.
Хитлер вече е на власт и ракетните проучвания са възможни само за армията. 22-годишният доктор по физика е цивилен служител на армията, но не го смята за принуда, а за стъпка към реализация на мечтата си. Вернер е млад, здрав, рус красавец, истински ариец, както се казва.
Той харесва нощния живот в Берлин и девойките, които предпочита по две, а те с готовност го гушкат в комплект. Но и работата върви, скоро екипът преодолява 100 км. височина, тоест, стига до Космоса. После е създадена А-4, 15-метрова ракета с течно гориво, която носи голям товар, в случая – взрив, на разстояние 200 км. По-известна е като „Фау 2”.
Аполитичен, но част от режима
Базата в Пенемюнде е полигон за изпитание на „Фау”, а фон Браун е технически директор. Става член на национал-социалистическата партия, унтерщурмфюрер от СС и расте до щурмбанфюрер. По-късно твърди, че е аполитичен, но е притискан и приема членството, за да продължи да работи.
Казва, че е носил униформата на СС много рядко, повишаван е автоматично, не по заслуги и не е участвал в репресивни действия. А обвиненията, че фон Браун знае, но не протестира срещу тежките условия за хората от концлагера „Дора”, 20 000 от които загиват в производството на „Фау”, не са потвърдени, но съмненията остават.
Когато първата ракета „Фау” пада в Лондон, фон Браун казва: „Всичко е перфектно, освен фактът, че ракетата се приземи на грешната планета”.
Той коментира с приятели поражението на Германия и е предаден от жена. Властите се страхуват да не избяга в Англия и го подозират в саботаж заради ниската ефективност на ракетите „Фау”, така че Гестапо го арестува. Освобождава го лично Хитлер, фюрерът още разчита на супер оръжието и засипва Острова с ракети, макар те да не са ефективни – от около 4 300 изстреляни ракети „Фау”, само 3 000 достигат целта.
„Искаме да се предадем“
Подозренията за саботаж на фон Браун се засилват, но той скрива копия от чертежите в изоставена мина в планината Харц и отвежда 500 души от екипа си първо в Австрия, а после в Бавария, където се предава на съюзниците.
Когато срещат първия американец, брат му казва: „Аз съм Магнус фон Браун, моят брат измисли ракетите Фау-2, искаме да се предадем”. А американците знаят името фон Браун – то води Черния списък с учени, които те искат. И му се радват, макар отначало да имат проблем с идентичността – изглежда им „твърде млад, твърде едър и твърде весел”. Но бързо започват да му вярват и „ракетният барон” е прехвърлен в САЩ.
Във Форт Блис, Тексас, американците са недоверчиви и не дават на немците да развиват нови идеи, а само да обучават специалисти за А-4 – по-съвършената Фау-2. През 1950 фон Браун е преместен в Хънтсвил, Алабама, като шеф на армейската агенция за балистични ракети.
Той прави ракетите „Атлас“ и „Редстоун“, както и спътника „Explorer”, изведен в орбита през 1958 – четири месеца след руския „Спутник”. Американците сами се прецакват – екипът на фон Браун е готов с „Explorer” 6 месеца преди „Спутник”, но не го изстрелват заради дърлене между флота и сухопътните сили.
През 50-те фон Браун търси общественото мнение за съюзник по отношение на Космоса, публикува визиите си в списание „Colliers” и с Уолт Дисни прави популярни телевизионни серии за космически изследвания.
Кадилаците и вярата в Бог
През 1955 получава американско гражданство. Вече е женен, но не изоставя навиците от младостта за живот на широка нога – има огромна колекция от кадилаци, почива в топлите морета, поръчва от Европа антикварни вещи и колекционерски вина. Но си намира и малка бяла църква, в която ходи редовно.
„Опитът в науката ме доведе до Бога” – твърди фон Браун, докато се опитва да превърне в реалност невъобразимото – лунни селища, колония на Марс, спътници с безплатни образователни програми за бедните по света, орбитални станции, които приемат деца за скаутски лагери в Космоса, ракети, с които навлизаме дълбоко във Вселената.
Мечтата продължава след създаването на НАСА. През 1960 е построен центърът за космически полети „Маршал”, а екипът на фон Браун е вече към цивилното космическо управление. Те правят чудовищната ракета-носител „Сатурн“, която извежда в орбита корабите „Аполо”. И когато през 1969 се чува: „Хюстън, тук База на Спокойствието, Ийгъл кацна”, ракетният инженер Вернер фон Браун е на 57.
Той сам не стъпва на Луната, но удържа думата, която дава на американците в интервю за „Риъйдърс дайджест”: „Има само едно нещо, което твърдо мога да обещая за нашата космическа програма – че всеки ваш долар, похарчен за нея, ще стигне наистина далече”.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
