Вероятността България да спре да изпълнява бойно дежурство за охраната на въздушното си пространство е голяма, каза служебният министър на отбраната Димитър Стоянов.
Причината за думите му е, че България не може поддържа съветските си изтребителите МиГ-29, на които разчита за охрана на въздушното пространство, заради наложените санкции на Русия. В същото време се стигна до забавяне в доставката на американски изтребители F-16 .
През 2019 г. беше подписан договор за покупка на 8 изтребителя F-16 Block 70 от американския производител Lockheed Martin на обща стойност 1,256 млрд. долара. През ноември 2022 г. парламентът одобри покупката на още 8 нови изтребителя F-16C/D Block 70 от САЩ. Първите самолети трябваше да бъдат доставени през 2023 г., но този срок се удължи с две години заради нарушените вериги на доставки, предизвикани от пандемията от COVID-19.
Затова служебното правителство, което беше почти изцяло преназначено от президента Румен Радев, се опитва да купи други изтребители, които да носят дежурство за еър полисинг, преди да дойдат и да бъдат напълно усвоени новите F-16.
В понеделник Стоянов каза, че България все още няма оферти за заместваща платформа на българските изтребители от страните, към които е отправила подобно искане. Той добави, че продължават разговорите с Израел, Швеция и Франция.
“Срокът, който съм поставил, след лични разговори с министъра на Швеция, френската делегация и тази от Израел, е до 15 февруари да имаме окончателно предложение. След този срок мисля, че няма да успеем да се справим със заместваща платформа”, коментира министърът.
Самолетите, които евентуално могат да бъдат договорени, са втора употреба F-16 Block 30 от Израел, Gripen от Швеция и Mirage 2000 от Франция. Стоянов каза още, че трябва да има действащо Народно събрание, за да може подобна сделка да бъде осъществена.
Министерството продължава междувременно опитите за поддръжка на МиГ-29 и е възможно един изтребител да бъде подготвен с двигатели от Полша.
Ще дойде момент, в който нашето бойно дежурство ще бъде поето от съюзна държава, каза Стоянов. Той отбеляза, че България сама изпълнява своето бойно дежурство от 1952 г., а в Конституцията е записано, че ние трябва да гарантираме суверенитета си.
България е член на НАТО и българските военновъздушни сили многократно са подпомагани от съюзнците в мисията си за опазване на въздушното пространство, което е един от националните ангажименти към Алианса. В българския еър полисинг са участвали САЩ, Италия, Нидерландия и други.
Стоянов коментира и закъснението по инфраструктурните проекти в авиобазата „Граф Игнатиево“, което е повече от две години. Базата трябва да посрещне новите F-16, които се нуждаят от специалната инфраструктура, за да могат да бъдат използвани. Министърът посочи, че се надява до средата на 2024 г. да бъдат приключени всички инфраструктурни проекти на „Граф Игнатиево“.
Голямат част от парите за базата – над 100 млн. лв., бяха отпуснати в края на 2020 г. без обществени поръчки от правителството на Бойко Борисов, когато министър на отбраната беше Красимир Каракачанов.
