Това, че Беларус отвлече чужд самолет, за да похити от него един пътник, не е съвсем ново явление за света. В най-новата история има поне три случая, в които държава е влизала в подобна роля: да действа спрямо самолет на гражданската авиация, който изпълнява редовен полет от и до трети страни.
Но има едно „но“. Нито един предишен случай не е свързан с арест на човек, критичен към властите. Обикновено става дума за терористи или за хора, застрашаващи живота на хиляди.
Това, което стана в Беларус, се разви в три епизода: първо, властите подадоха фалшив сигнал за бомба на борда на чужд самолет, прелитащ над Беларус и изпълняващ полет между две държави на ЕС – Гърция и Литва; второ, заповядаха му да кацне в Минск, Беларус; трето, след като самолетът кацна, те арестуваха 26-годишен младеж, обявен за терорист заради това, че е отразявал в социалните мрежи протестите на беларуската опозиция.
А сега примерите от историята.
Най-близкият пример: Иран
На 23 февруари 2010 г. самолет на Киргизстан изпълнява полет от Дубай до киргизката столица Бишкек. Когато навлиза във въздушното пространство на Иран, той е предупреден веднага да кацне на близкото летище и ескортиран до кацането си от два ирански самолета.
Всички пътници са свалени от борда, а двама са арестувани. Иран обявява още в същия ден, че единият от двамата е Абдолмалек Риги, лидер на сунитската терористична група Джундала.
Случаят води до международен скандал, но не заради действията на Иран спрямо чужд самолет, а заради антиамериканските изказвания на иранските власти. Техеран твърди, че САЩ са финансирали Джундала и затова арестът на Риги е „тежък удар в лицето на САЩ и Израел“.
Вашингтон отрича да е финансирал терористите. Анонимни източници от американските служби дори твърдят, че Риги е бил арестуван съвсем на друго място и по друго време, с решаващото съдействие именно на САЩ.
Медиите показват снимки на Риги в самолет и ескортирането му от четирима маскирани ирански командоси.
Риги е обесен през юни същата година.
Най-популярният пример: Австрия
На 2 юли 2013 г. президентът на Боливия Ево Моралес се връща в страната си от посещение в Москва. Самолетът е трябвало да кацне на испанска територия, за да зареди гориво. Пилотът съобщава, че вместо това ще кацне в Австрия. Самолетът остава на австрийското летище 14 часа, по време на които Моралес закусва с австрийския си колега Хайнц Фишер.
Ден по-рано Моралес е казал, че ще предостави политическо убежище на Едуард Сноудън.
Медиите следят събитията минута по минута, защото извънредното кацане е извършено в необикновен момент: ден по-рано Моралес е казал, че ще предостави политическо убежище на Едуард Сноудън – човекът, който наскоро е публикувал огромно количество секретна информация на Националната служба за сигурност на САЩ.
Австрийските власти уточняват, че Сноудън не е на борда на самолета.
От Боливия твърдят, че самолетът е бил принуден да кацне, тъй като всички останали държави по пътя, включително и Испания, са отказали на самолета или да кацне, или да зареди.
Франция, Испания, Италия и Португалия отричат неубедително ролята си в този случай, някои от тях впоследствие се извиняват, но причината за поднасяне на извинения остава неясна.
По-късно САЩ признават, че са обсъждали с партньорите си евентуална реакция при откриването на Сноудън на борда на някой самолет.
Оттогава повечето медии резюмират случая с едно изречение: на 2 юли 2013 г. САЩ са имали невярна информация, че Сноудън е бил на борда на боливийския самолет и са се разбрали с партньорите си от Западна Европа да принудят самолета да кацне, за да го претърсят.
Днес Едуард Сноудън живее под закрилата на Русия.
Най-далечният пример: Италия
На 10 октомври 1985 г. египетски самолет пътува от Кайро за Тунис. Докато прелита над Сицилия, той е прихванат от американски изтребители, излетели от сицилианската база на НАТО. Самолетът е принуден да кацне.
Заповедта за излитане на изтребителите е дадена от президента на САЩ Роналд Рейган.
Цялата тази история не съществува сама за себе си, тя е само последен епизод от една международна криза, започнала 3 дни по-рано. Тогава круизен кораб на Италия, намиращ се в египетско пристанище, е нападнат от 4-ма членове на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Те убиват един пътник, който е гражданин на САЩ, и държат десетки заложници.
След преговори с египетското правителство, в което терористите изискват да се освободят 50 палестинци, на похитителите е разрешено да напуснат кораба и им се осигурява безпроблемно напускане на страната.
Египетските власти информират Вашингтон, че четиримата вече са напуснали страната по въздух, но САЩ получават съвсем друга информация от службите си – че терористите са все така в Египет и се готвят да отпътуват със самолет за Тунис.
САЩ действат сами. Италианците, на чиято територия се намира базата на НАТО, научават за операцията минути преди свалянето на самолета. Въпреки това те успяват да изпреварят американците, да извършат сами ареста на терористите и да ги изправят пред италиански съд.
Това осуетява крайната цел на САЩ да съди четиримата на своя територия.
В Италия членовете на ООП са съдени заедно с 11 техни съучастници и поръчители, повечето от които са в неизвестност. Присъдите са от 15 до 30 години затвор. Има и оправдани.
САЩ намират двама от поръчителите едва през 2003 г. в Ирак.
