„Досега подобно противодействие на криминалния вот по време на избори не съм забелязал да има“, каза служебният вътрешен министър Бойко Рашков по време на парламентарен контрол в средата на август.
Действията на МВР преди изборите на 11 юли наистина бяха видими. Бившите управляващи от ГЕРБ обвиняват Рашков, че е оказвал целенасочен натиск срещу техни активисти. Представители на ГЕРБ дори обясняват по-ниския си резултат с активността на МВР. Рашков пък казва, че натискът на бившите управляващи върху избиратели „е бил огромен“ и отчита десет пъти повече производства за изборни нарушения в сравнение с предишните избори.
Политическите спорове вероятно ще продължат, но ние решихме да проверим числата в т.нар. секции в риск. Това са тези места в страната, където в последните години има най-много съмнения за редовно купуване на гласове.
Резултатите от тези секции на изборите на 11 юли водят до три основни извода – гласовете за ГЕРБ наистина намаляват; ДПС обаче запазва позиции; а пък на терена се е появил и нов играч.
Колко са тези гласове
От години сме свикнали с реалността, че има избирателни секции, в които „всичко се разпродава“. Хората в тези райони не демонстрират трайни политически предпочитания и резултатите се движат като махало от единия до другия край на политическия спектър. Най-често една партия обира почти всички гласове, показват резултатите от изборните протоколи.
В Ихтиман, например, е една от тези секции. Там една политическа сила получава 500 гласа, а за следващата са пуснати… 4 бюлетини. В една секция в Монтана преди четири години националистите не получават нито един глас, а през април получават абсолютно всички гласове. Подобни секции в страната са стотици и резултатите там от години нямат нищо общо с политическата логика.
Най-разпространото обяснение е „купуване на гласове“, но не винаги става дума за директна търговия. Гласуването на някои места става и срещу плащане на пари. На други места обаче плащането може да бъде в доставки на дърва или храна. На трети пък хората са принудени да гласуват заради някаква зависимост – от работодател, например.
“Около 10 на сто от гласовете на парламентарни избори идват от т. нар. секции в риск“, каза за Свободна Европа Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда (ИРПС). Изводът идва след изследване на резултатите от парламентарни изобри в периода 2013-2021 г.
„Това прави около 300 хиляди гласа в най-лошия случай, ако приемем, че всички гласове са манипулирани”, каза още Лазарова.
Активизирането на МВР
Пред Народното събрание служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков каза, че „данните от изборите [през юли] показват, че купен вот или е нямало, или е снижен до минимум, като не се е отразил на крайния резултат на изборния процес“.
Анализът на резултатите в рисковите секции обаче показва друго. Контролираният вот изобщо не е „снижен до минимум“.
„Тежестта на купения вот на изборите през юли е намаляла, но не бива да се забравя и по-ниската избирателна активност“, каза Ива Лазарова от ИРПС.
Общо 649 са секциите в риск, които се повтарят във всички парламентарни избори.
Картината изглежда по следния начин. Общо 649 са секциите в риск, които се повтарят във всички парламентарни избори в периода 2013-2021 г. Гласовете, които са дошли от тези секции на парламентаните избори през април, са били 132 хиляди. През юли рисковите секции дават малко по-малко – 114 хиляди гласа.
Видимо има спад, но той следва приблизително и общия спад в избирателната активност. През април тя беше 50,61% , а през юли – 42,19 на сто.
Според вътрешния министър Бойко Рашков ГЕРБ са купували най-много гласове. Данните показват по-различна картина.
„Докато спадът на ДПС е съотносим с този на активността, при ГЕРБ-СДС не е така – там намалението е драстично – с около 38%”, казва Ива Лазарова.
Рашков отчете, че МВР е образувало 93 наказателни производства за изборни нарушения и е съставило предупредителни протоколи на 10 200 души.
Кой понесе загуби
Гласовете за ГЕРБ в най-рисковите секции са намалели като дял от общия брой гласове там. От 30% през април до 21% през юли. На изборите през април ГЕРБ са били водеща политическа сила в 187 секции в риск. През юли те са на първо място само в 120 от общо 649 секции в риск.
В една от секциите в Лом броят на гласувалите за ГЕРБ пада от 250 души през април на само 8 души през юли. В секцията в благоевградското село Господинци бюлетините за партията на Бойко Борисов са били 119 през април. Три месеца по-къно ГЕРБ изгубват 101 гласа и на вота през юли в същата секция подадените гласове за тях са точно 18.
Подобна тенденция се наблюдава и в секции в Пловдив, Поморие, Севлиево и др.
ГЕРБ обаче запазва водещи позиции в някои от рисковите секции. Такива има в Тервел и Хасково например, а в секцията в търговищкото село Давидово партията има ръст от 36 до 91,5 на сто от гласовете.
Постоянният фактор ДПС
Анализът на гласовете, подадени за ДПС в рисковите секции, показва, че акциите на МВР не са повлияли върху крайния резултат на движението.
ДПС е запазило подкрепата си с минимална разлика. Почти двойно обаче се е увеличил броят на секциите в риск, в които ДПС е първа политическа сила – от 220 през април на 435 през юли.
Движението е получило над 51 на сто от гласовете в рисковите секции през април, през юли този процент е дори по-висок – 54.
Секциите с най-сериозни отклонения в резултата, където движението получава над 90% от гласовете, са в Николаево, Омуртаг, Нова Загора, селата Голяма вода, Кривица, Хума, Орцево, Черешово, Бабяк и др.
Новият играч
При анализа на изборните резултати прави впечатление ръстът на гласовете за “Има такъв народ” (ИТН) в рисковите секции.
През април партията е получила оттам 7734 гласа. На изборите през юли броят на бюлетините за ИТН в тези секции вече е 11 176, или почти 10% от гласовете в тези секции.
Сериозен ръст на гласовете за партията на Слави Трифонов се забелязва в рискови секции в Момчилград, Разлог, Якоруда.
В благоевградското село Осиково например гласовете за ИТН са се увеличили осем пъти – от 10 през април на 83 през юли.
На изборите през април водеща политическа сила там е била ГЕРБ със 130 гласа. Три месеца по-късно обаче тези гласове са стопени до едва 33. На второ място в същата секция секция е ДПС със 126 гласа през април и 99 на изборите през юли.
