Живи и мъртви се молят за дъжд във видинското Ново село, разположено на високия бряг на река Дунав. Вече повече от месец няма капчица дъж и земята е изгоряла, реколтата от зеленчуци, плодове, слънчоглед, царевица, грозде е зажадняла за дъжд. И в търсене как да се омилостиви природата, новоселяни, известни в цялата страна със странния си носелески диалект, чепатия си характер и руйното си червено вино „Гъмза“ и уникално вкусния и ароматен „Отел“, се обърнаха към старите обичаи и поверия, за да измолят от Господ и природата дъжд, разказва за БТА етнографът от Регионален исторически музей – Видин д-р Сашка Бизеранова.
Идеята, в непоносимата жега да възродят стария обичай, правен от предците им за измолване на дъжд „Пъпъруда“, е на Сашка Бизеранова, която в миналото е проучвала, изследвала и записвала този стар обичай. Тя предложила идеята си на секретаря на местното читалище „Земеделец-1874“ Любка Ангелова, която веднага прегърнала идеята самодейци и деца от Ново село да възкресят народния обичая за дъжд „Пъпъруда“ /“Пеперуда“/, споделя Бизеранова.
Обичаят „Пъпъруда“ се помни от поколения новоселяни, разказва Бизеранова. Предава се от уста на уста, а преди повече от 30 години етнографът го записва от разказите на възрастните хора в селото. Бизеранова споделя, че в обичая участват само момичета от 4 до 12 години и техният брой е нечетен – 9,11 и т.н. Избира се едно от момичетата, което задължително трябва да има сини очи и да е сираче, споделя етнографът. Според обичая, ако момичето е сираче, то има най-голяма сила да омилостиви природата, да изпроси от Бога дъжд, за да има берекет. Задължително е всички момичета, участващи в ритуала, да носят венчета от свежи цветя на главите си, а за главното обредно лице в ритуала те „изплитат“ зелена пола. „Полата“ се сплита от клонки на див орех или от бъз. „Оплетена“, полата се поставя на кръста на момичето, венците се слагат на главите, всички са облечени с бели ризи и пояси и така започва обичаят, описва го Бизеранова.
Задължително, по пътя си, пеперудите обикалят къщите пеейки:“Пъпърудъ лет летела, ой додоло, от облака до облака, ой додоло, па съ жално милно моли, ой додоло, да удари ситна киша, ой додоло, да пороси равно поле, равно поле и Загоре, да съ роди добро жито. Йоз два класта шиник жито, йоз две гижъ – чебър вино!“ / „Пеперуда лека е летяла, от облак до облак, ой додоло, и се жално милно моли, ой додоло…/
Обхождайки с песен всички къщи от селото, децата са посрещани от стопаните с молитва за дъжда, с пожелания за берекет и здраве, продължава разказа си етнографът. Стопанките поръсват с вода главното обредно лице, черпят децата с каквото Бог дал на трапезата – в миналото – с брашно, а днес – основно с плодове и лакомства.
Накрая участниците в ритуала се отправят към брега на река Дунав, за да измолят дъжд, продължава разказа си Сашка Бизеранова. Реката играе ролята на мост между световете. Тя пренася молитвити към „оня“ свят. Там, в реката, първо влиза най-малкото момиченце. Останалите обредни лица го пръскат с вода, събличат „зелената“ пола и я хвърлят във водата, за да я отнесе надалеч течението на реката. Всички хвърлят венчетата от главите си – с отправен взор към небето и с молтива за дъжд.
Според традицията в ритуала участват и три възрастните жени, вдовици, които не са във фертилна възраст. Те задължително се отправят към гробището, разказва Бизеранова. Там жените вземат по една шепа пръст от три „неизвестни“ гроба (стари гробове, в които са погребани неизвестни хора) и тази пръст се отнася на реката. Там те хвърлят пръстта в Дунав и отново отправят молитва към Господ и към природата за дъжд. Обяснението е, че водата в реката е тази, която пренася нещата от този, земния, към „оня“, небесния свят. Т.е. и мъртвите също помагат молитвите да бъдат чути, обяснява Бизеранова и завършва разказа си с думите, че в обичаят „Пъпъруда“ и живи и мъртви се молят за дъжд в Ново село.
Преди дни цяло Ново село се моли за дъжд
Заради засушаването през последните седмици, читалищните дейци в Ново село изпълниха стария обичай за измолване на дъжд – Пъпъруда /Пеперуда/. Той е проучван и записан на аудиокасета в Народно читалище „Земеделец-1874“ преди повече от 20 години. Секретарят на читалището Любка Ангелова след като е приела идеята на етнографа Сашка Бизеранова, решава да възстанови стария обичай и го вади от архивите. Решават, че обичаят ще запишат с по-модерна техника и той е заснет от Петко Колев. В обичая са участвали 11 момичета на възраст от 4 до 12 години и 8 самодейки.
Началото на древния обичай е започнал от местността „Чупина фуния“- един от подстъпите към река Дунав, където са се събрали децата, облечени в бели ризи и пояси, споделя секретарят на читалището. За „пеперудата“ е избрана Борислава, едно от най-малките момиченца, на което по-големите са оплели зелена поличка от бъз. С песен децата са тръгнали да обикалят къщите: „Пъпърудъ лет летела, ой додоло, от облака до облака, ой додоло, па съ жално милно моли, ой додоло, да удари ситнъ киша, ой додоло“. С песен на уста „Пъпъруда лет летела, ой додолу, ой додолуЕ.“ децата се спират от порта на порта, „пеперудата“ най-отпред танцува своя волен дъждовен танц, а стопанките ги посрещат, пръскат с вода, нареждат и благославят: „Добро стъ ми дошли. Дай Божъ дъ има киша, много киша, ситна киша. Дъ напои сву землю, земля е жална и жадна за воду. Дай Божъ кишу, дъ имаю човеци берекет, дъ нъ останъю гладни, дъ съ роди гройзъ, питъ слънчогледъло и кукуруз.“
Най-напред момичетата са били посрещнати от 90-годишната баба Лида Радулова, която в детството си също е участвала в този ритуал. След като ги благословила на новоселски диалект, тя ги поръсила с вода и им раздала от плодовете на трапезата си. Помощник на бабата е била и 78 годишната Елка Дудулова – пенсионирана учителка по рисуване, етнограф и познавач на новоселския бит и култура, която във времето е записвала много от местните обичаи. Момичетата, участвали в ритуала, са били посрещнати в домовете на Василка Меицова и Емилия Йонова.
Обиколката на децата приключва на Дунава. Там малката пеперуда първа е влязла е в реката, както повелява обичаят. Къпят се в реката, пръскат пеперудата и хвърлят гиздилата й от клонки бъз по водата, „за да се лее дъжд, както се лее реката“.
С молитва и надежда, че ще завали всички вярвали, че Господ е чул молитвите им и се е смилил над тях. Защото в Ново село днес според обичая от дълбока древност живи и мъртви се молят за дъжд. Дай, Боже, дъжд! Нека Бог чуе молитвите !
