Гръцки пенсионери протестират с искане за високи пенсии в Атина. Снимка: EPA/ORESTIS PANAGIOTOU |
Георг Петрас си спомня точно 28 юни 2015 г. Пет години по-рано германо-гръцкият бизнесмен открива агенция за недвижими имоти на остров Родос.
Седял е на бюрото си. „Оставих главата си да потъне в ръцете ми. Сигурно съм седял така около 15 минути в понеделник“, спомня си Петрас. „Беше нещо повече от чувство на изтощение, което ме завладя. Изправям се и правя няколко крачки от офиса, за да се присъединя към колегите си в търговската зала. Чувам се как казвам, сякаш на забавен каданс: „Имаме огромен проблем: банките са затворени“.
Кризата в Гърция достигна драматична кулминация в средата на 2015 г. със затварянето на търговските банки и въвеждането на капиталов контрол. Избраното шест месеца по-рано правителство на левия премиер Алексис Ципрас доведе финансовата система до ръба на колапса, а държавата – до фалита.
В тази отчаяна ситуация Ципрас уволни ексцентричния си финансов министър Янис Варуфакис и в последния момент се съгласи с условията за нови милиардни заеми от европартньорите. Фалитът бе предотвратен.
Но колко дълго ще издържи спасителният пояс? За тази година Европейската комисия прогнозира съотношение на дълга на страната от 186% от брутния вътрешен продукт, което е най-високата стойност в еврозоната.
Различна структура на дълга в сравнение с тогавашната
За сравнение: през 2009 г. той е бил 127%. Така че на пръв поглед днес Гърция е още по-дълбоко в дълговото блато, отколкото преди кризата. В действителност обаче сегашната ситуация е много по-спокойна, отколкото тогава. Това се дължи главно на напълно различната структура на дълга.
Три четвърти от гръцкия държавен дълг се държат от публични кредитори, като например Еврофонда за стабилност (ЕМС). Срокът на заемите е до 2070 г., а лихвените проценти са трайно ниски.
„Гърция има най-дългия среден матуритет на държавния дълг от всички страни от ЕС – 20 години, средният лихвен процент е 1,4%, а по-голямата част от дълга е обезпечена със суапове“, казва пред Handelsblatt Алекс Пателис, главен икономически съветник на министър-председателя Кириакос Мицотакис. Инфлацията също помага в краткосрочен план, „защото намалява реалната стойност на дълга“, казва Пателис.
Ето защо през 2022 г. се очаква силен спад на съотношението му спрямо БВП. Сега Пателис се надява на „окончателния печат на одобрение“, на връщането на Гърция в лигата на инвестиционно способните длъжници: „Предполагаме, че това ще стане през 2023 г., тъй като нивото на дълга намалява, а реформите продължават“, казва Пателис.
Клаус Реглинг, ръководител на Фонда за стабилност ESM, също изразява увереност: „Не се притеснявам, че повишаването на лихвените проценти в световен мащаб може да се превърне в особен проблем за Гърция“, казва той.
И все пак: гръцкият министър на финансите Христос Стайкурас вече трябва да предлага на инвеститорите значително по-високи лихвени проценти, за да продаде държавните си облигации. През август 2021 г. доходността по десетгодишните гръцки облигации спадна до 0,53%, което е най-ниското ниво от въвеждането на еврото.
В средата на януари Гърция вече трябваше да предложи лихвен купон от 1,84% за нови десетгодишни книжа. В средата на юни доходността дори скочи до 4,7%. Тези резки намаления на цените на вторичния пазар обаче не оказват непосредствено въздействие върху устойчивостта на дълга, тъй като нуждите от рефинансиране са малки, а Гърция разполага с ликвиден резерв от почти 40 млрд. евро.
Това ще позволи на страната да се рефинансира в продължение на три години, без да излиза на пазара. Това също отличава днешната ситуация от тази преди 12 години.
„Не се опасявам, че кризата от 2010 г. ще се повтори“, заяви управителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас пред Handelsblatt. Той изтъква не само дългия матуритет и ниския ефективен лихвен процент на гръцкия държавен дълг, но и макроикономическите и фискалните основи: „При реален растеж на БВП от над три процента годишно и отговорна фискална политика, изразяваща се в първични излишъци от 1,4 процента от БВП до 2023 г. и близо два процента от БВП след това, съм напълно уверен, че в Гърция няма да настъпи криза на държавния дълг“.
Стурнарас обаче вижда отрицателни ефекти от внезапното повишаване на доходността на облигациите върху компаниите и банките. Това се дължи на голямата несигурност за последиците от войната в Украйна, казва шефът на централната банка.
На това обаче може да се противодейства с отговорна бюджетна и структурна политика, с постепенно нормализиране на паричната политика в еврозоната в съчетание с инструменти за борба с фрагментацията и с използване на ресурсите на Европейския фонд за възстановяване, казва Стурнарас.
Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg Bank и експерт по Гърция, също не вижда риск от нова дългова криза: „С реален икономически растеж от седем процента на годишна база Гърция остави останалите страни от еврозоната далеч назад през първото тримесечие, а през лятото страната може да се надява на допълнителен тласък от туризма“, казва Шмидинг. „Като се има предвид динамичния растеж, Гърция не би трябвало да е кандидат за криза, тя може да си позволи малко по-нормални разходи за финансиране“, казва главният икономист.
Георг Петрас, гръцки гражданин със седалище в Германия, също вижда Гърция в „напълно различна позиция днес“. Петрас не съжалява, че през март 2010 г., точно в началото на кризата, напуска родния си град и заминава за Родос, за да отвори брокерски офис на острова на баща си.
„Това беше изключително труден и изключителен етап, който продължи много дълго“, казва 50-годишният предприемачт, когато си спомня за кризисните години. „Но научих, че има решаващи предимства в това да не се отказваш и да действаш антициклично“.
Упоритостта му се отплаща. След тежките сътресения през съдбовното лято на 2015 г. страната навлезе в по-спокойни води. Пазарът на недвижими имоти, който се срина по време на кризата, сега е в подем. А Петрас вече е главен изпълнителен директор на луксозната брокерска компания Engel & Völkers за Гърция.
