Министър-председателят Кирил Петков заяви, че няма да допусне поскъпване на тока за битовите потребители, но Комисията за енергийно и водно регулиране обяви покачване на цените на електроенергията и парното от 1 януари 2022 г. Това е като „разстрел от упор“ на новото правителство от страна на КЕВР. Така определи в ефира на Bloomberg TV Bulgaria решението на регулатора Владислав Панев, финансист и депутат от „Демократична България“.
Той посочи, че няма единомислие по отношение на енергетиката в коалицията, но парламентът трябва да направи належащи промени в състава и правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране, които да спрат исканото от комисията поскъпване на тока.
България е обещала да затвори 1,4 GW въглищни мощности до 2026 г. в Плана си за възстановяване и устойчивост, а Европейската комисия настоява за 1,6 GW, при това най-замърсяващите, допълни Панев. По думите му трябва да се либерализира режимът за включване на нови мощности в енергийния пазар, без да се използват привилегии от държавата, и да се улесни издаването на лицензи на мощности за частно ползване от бизнеса и домакинствата.
Според Панев парламентът трябва срочно да промени състава на КЕВР заради изтеклите мандати на някои от нейните членове. Той е на мнение, че трябва да бъде променен и Законът за енергетиката, позволяващ на Комисията да увеличава цените на тока и от 1 януари.
„Ако това го променим до края на годината, КЕВР няма да има мотив да качва цените. Другото, което можем да направим, e мораториум“, посочи вариантите депутатът.
Цените на енергоносителите растат в световен план, а цените за домакинствата в България се определят веднъж в годината – на 1 юли за следващите дванадесет месеца. „Има възможност и за лавиране, и за тяхното замразяване, особено в сегашната ситуация“, коментира Панев, и уточни, че законът предвижда корекция от 1 януари при големи промени в пазара.
По думите му разходите на компаниите – АЕЦ, ВЕЦ, свързани с НЕК, и американските ТЕЦ, които продават на фиксирана цена и доставят ток на домакинствата, практически не растат, което предполага, че цените могат да се задържат.
„Няма логика да се увеличават печалбите на тези държавни компании“, посочи Владислав Панев.
Той е убеден, че има достатъчно резерви от печалбите на тези компании, както и във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, където се събират парите от въглеродните емисии и таксата от 5%, плащана от дружествата. Изчисленията му показват, че тези средства възлизат на около 2 млрд. лева и са достатъчни за компенсации на домакинствата и бизнеса.
Панев обаче е категоричен, че предлаганото увеличение с 40% на такса пренос, от която печелят ЕСО и ЕРП, ще е голям удар за индустрията. Отделно има предложение Топлофикация „София“ да повиши цената на електроенергията, която продава на НЕК, на 635 лева/Mwh.
“Това реално е кроссубсидиране, защото цената е двойно тази на пазарите. Няма логика граждани и бизнеси да плащат за парното на софиянци и годините кражби в Топлофикация „София“, коментира депутатът.
Панев смята, че големият проблем с въглищните централи е, че все още не е намерена тяхна алтернатива, особено на фона на растящите цени на въглеродните емисии. „Ако цените на електроенергията се нормализират на нивата отпреди няколко месеца, въглищните централи отново ще започнат да работят с годишна загуба около 300 млн. лева“, прогнозира той.
Финансистът съветва да се мисли за пазарно ориентирани алтернативи. „Не можем да затворим централите веднага, а и никой не иска това през следващите две-три години. Трябва да мислим за пазарно ориентирани алтернативи, които могат да ги заместят – това може да са ВЕИ-та, батерии за съхранение на енергия“, поясни Панев. Той съобщи, че в момента има изключително голямо търсене на подходящи площи за инсталиране на фотоволтаици, при които сметката излиза – себестойността там е под 100 лева на мегаватчас.
По думите му „тесният момент“ е съхранението на енергия и колко бързо ще падне цената на батериите за съхранение на електроенергия и възможността ВЕИ-та да продават електроенергия и през нощта.
ЕК иска България да премахне финансирането на губещи компании от БЕХ чрез печалбите от други компании, което изкуствено поддържа мощности „на изкуствено дишане“ с години. „Пазарният елемент в енергетиката може да се засили, ако БЕХ бъде ликвидиран, а дъщерните компании – АЕЦ „Козлодуй“, „Марица Изток“, НЕК, „Булгаргаз“ – да бъдат директно собственост на държавата“, коментира Панев.
Според него в „Демократична България“ има „здрав реализъм“ по отношение на новото правителство и работата, която трябва да бъде свършена в определените за партията сфери – правосъдие, дигитализация и екология. Депутатът потвърди, че под наблюдение ще са и останалите ключови за икономическото възстановяване на България министерства.
Той разкри, че няма единомислие по отношение на енергетиката в коалицията. „БСП са за нови ядрени мощности и запазването на ТЕЦ, част от предизборната кампания на „Продължаваме промяната“ беше за запазване на работните места в „Марица Изток“, а „Има такъв народ“ излъчиха министъра“, напомни Владислав Панев.
Той е сигурен, че „Марица Изток“ има сериозно бъдеще като индустриален комплекс и добави, че ще се направи подробен икономически и финансов анализ за евентуалната нужда от нови ядрени мощности.
Зелената сделка на ЕС може допълнително да засили връзките на различните държави членки, но има и много рискове. „Държавите биват „купувани“ с милиарди срещу определени мерки, които могат да влошат тяхната конкурентоспособност. Всички нови технологии идват от САЩ и Азия и Европа в момента е догонваща, което е особено опасно“, предупреди депутатът.
Българските правителства са определено пасивни в своите зелени политики и не развиват зелени технологии, което подклажда екологичния скептицизъм сред населението. „Страховете са повече от надеждите, че това би било отправна точка за революционни промени в икономиката на България. Спекулата със страховете на хората е от години любимо политическо занимание“, анализира ситуацията Панев.
Ще се наложи ли по-рано да затворим “Мариците“? Ще бъде ли Зелената сделка хоризонт за ЕС в контекста на конкурентоспособността? Ще се промени ли политиката в България в зелена посока и правителствата да привличат инвестиции, при които страната да стане център за развойна дейност?
Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.
