Стотици хиляди електронни писма с подвеждащо съдържание са били изпратени на български потребители през последните дни. Целта им е да получат банковите данни на гражданите, предупреждават от МВР. Това е т.нар фишинг.
[ad id=“225664″]
Имейлите са еднотипни по съдържание, претендират, че са изпратени от името на различни банкови институции. В един от тях, стигнал до редакционната поща на bTV Новините, се съобщава на не много добър български език, че акаунтът на потребителя е деактивиран и затова трябва отново да влезе в профила си на посочен сайт.
[ad id=“263680″]
Той, за разлика от писмото, е изключително качествена „реплика” на платформата на една от известните български банки. До него се стига през два домейна със скрита собственост. На същия сървър е качена имитация и на онлайн банкирането на друга банка с голям пазарен дял.
ГДБОП е създала организация с големите имейл провайдъри в страната за филтриране на измамните СПАМ съобщения.
Междувременно, обаче, е добре да припомним някои основни правила, свързани с този тип измами:
- Финансовите институции нямат практика да изискват данни от потребителите с директен активен (т.е. позволяващ натискане) линк в писмо.
- Обърнете внимание на адреса, който ви се предлага да посетите – ако е различен от този, който виждате на официалния сайт на банката, то най-вероятно нещо не е наред.
- Кореспонденцията с потребителите винаги идва от официални имейл адреси, а не от такива, например, на безплатни сайтове за електронна поща
- Потърсете контакт с банката по телефон или на живо в неин клон. Служителите със сигурност ще могат да потвърдят дали става дума за легитимно писмо, или за опит за измама.
Атака срещу банката или срещу клиентите ѝ?
[ad id=“238430″]
Главният прокурор Сотир Цацаров призна в Разград, че е получавал подобни имейли. Не ги отварял от страх да не си зарази компютъра.
„На лице са и проверки които касаят и подобни мейли, които се изпращат до клиенти на банки, които пък се алармират за изключително тежкото състояние на банковата институция, в която са влоговете им ,което също е незаконна дейност. Целта според мен е дестабилизация на конкретна банка, не на банковата система – дали тя е причинена от лични мотиви, от лично финансови мотиви или е елемент от по-голяма кампания, проверките в конкретния случай се извършват от ГДБОП“, посочи още обвинител №1.
