На 7 август 2021 г. се навършват 40 години от изстрелването на спътника „Интеркосмос България 1300“ – едно от най-големите постижения на България, свързани с космическите изследвания и технологии. Преди 4 десетилетия събитието беше посветено на честванията по случай 1300 години от основаването на българската държава. Днес Граждански клуб ЛИПА предлага да се изгради монумент „Интеркосмос България 1300“, научи ЗАРАТА.
Идейният проект е разработен от архитектките Пламена и Цветелина Гогошеви – внучки на покойния проф. Митко Гогошев, ръководител на Базовата обсерватория към Централната лаборатория за космически изследвания на БАН в Стара Загора, която има основна роля във формирането на идеята, изработване на изследователското оборудване и управлението на програмата.
„Преди почти 40 години в почти полярна орбита е изведен спътник „Интеркосмос-България-1300“ от типа метеор. Три от уредите на този спътник са проектирани изцяло от старозагорски екип, тук в нашия град. Спътникът е в космоса и до ден днешен. Освен чисто познавателната си мисия, този космически експеримент е полезен и за фундаменталната физика-гигантски по мащаб проучвания, които съществено влияят на живота на Земята. Тази история трябва да се запази, трябва да се покаже на днешното и идното поколение. В Стара Загора е запазен технологичният макет на спътника. Идеята е този спътник да бъде изложен в градска природна среда“, разказва по-голямата внучка на проф. Гогошев Пламена.
Пламена Гогошева
По думите на Цветелина до неотдавна паметниците на културата са „били разглеждани единствено като извадени от контекста произведения на изкуството“. „Било е трудно да се оцени връзката между изкуството, природата и човека. В днешно време те са свързани. Природата е изкуство! Изкуството е човека! С тази съвременна инсталация се стараем да покажем качества, които действат като продължение на творбата, изложена в нея, като продължение на мястото, на което се намира, като продължение на променящия се ритъм на живот. С този проект ние предлагаме идеята за изкуството като преживяване. Търсим нови връзки между природата изкуството и човека“, казва Гогошева-младша.
Според Пламена ще се използват прозрачни поликарбонатни плоскости, за да се получи ограждащ обем. „Благодарение на качествата на материала дневната светлина ще бъде контролирана и от определени ъгли и при определена светлина, тези плоскости ще уловят енергията в движенията на природата. При четири от връзките на плоскостите ще има нови индивидуални плоскости, играещи ролята на информационни табла. Буквите ще бъдат изписани с диоди, които ще се захранват и светят само и единствено при намесата на човека в цялата инсталация, защото както казахме вече проектът има за цел да превърне изкуството в преживяване“, разкрива Пламена Гогошева. Вдъхновена е от идеята посетителят да стане част от всичко това – чрез инсталиране на велоаргометри; при завъртането на педалите ще се подаде енергия и деодните букви ще се захранят и светнат!
„Загора е град с история, град с традиции в редица дисциплини и град, постигнал съществени научни резултати в космическата физика. Това е град, с който всички ние трябва да се гордеем, да ценим, да съхраним. Град, дал ни толкова много. Затова и беше изключително леко, приятно, патриотично дори да превърнем този обект от историята ни в истинско изживяване“, доверява още внучката на проф. Гогошев.
„Цялата информация чрез спътник „Интеркосмос България-1300“, която достига до нас, хората, е предназначена за нас, но и тя се променя и зависи от всички нас, от начина ни на живот, от отношението ни към екологията и цивилизацията“, продължава разказа Цветелина. С проекта си младите жени искат най-вече да стимулират човека да се върне в природата, да се наслади на историята, да се погрижи за здравето си чрез по-провокативен метод на каране на колело.
В основата на инсталацията ще е част от планетата Земя – също изградена от плоскости. Планетата ще свети в реални цветове показващи цялата и прелест. А една малка червена точица ще свети и ще изобразява нашата малка България, в същото време гигантска в постиженията и историята си.
Цветелина Гогошева
Какво е за Пламена и Цветелина усещането да бъдат част от бележитата фамилия Гогошеви? „Изключително съм благодарна, че имах възможността макар за кратко да се докосна до този несломим дух, до тази неограниченост на волята, до тези смели мисли, дълбоки чувства и истински действия, каквито дядо ми. Той ми казваше, че ние сме част от поколението, което има последния шанс да опази планетата Земя. Без значение кой си и откъде си, независимо от фамилията и професията всеки има шанс да постигне дори и нещо малко, но нещо значимо“, размишлява Цветелина Гогошева.
Пламена доверява, че е признателна за емоцията, уменията, оптимизма, добронамереността, моралните устои, всички човешки качества, в които семейството й я е възпитало. „Личният пример в семейството е най-ценното, което можем да получим и да дадем“, казва младата жена.
Цветелина разкрива, че като малка искала да стане космонавт: „Звучи доста клиширано, но не и ако си израстнал с приказки и истории за множество галактики, излитащи ракети, нови непознати планети, далечни звезди, светове – готови да бъдат открити. Въпроси и въпроси, чиито отговори тръпнеш да узнаеш. Не станах космонавт, но продължавам да се интересувам от такава литература, продължавам да търся отговорите.“
„Необятното, загадките могат да те омагьосат, да те накарат да мечтаеш. Но тази материя, тази точна наука не е за мен. Аз по-скоро откривам отговорите в изкуствата, в способността на човека да преодолее собствените си ограничения чрез изкуството“, емоционална е Пламена Гогошева.
И двете сестри се занимават с архитектура. Завършили са висшето си образование в София в „Университет по архитектура, стоителство и геодезия“, но не се колебаят да се върнат в родната Стара Загора.
За Цветелина „архитектурата е материя, която отново поставя въпроси, чиито отговори ние като творци трябва да открием. Да търсим функционални и естетически решения на реални проблеми. Да търсим смисъл, цел, развитие.“
„Дори да не бях архитект нямаше да спра да търся. Защото на нашите поколения е даден последния шанс за опазването на планетата Земя“, казва тя.
Чрез архитектурата пък Пламена следва мечтата си. Продължава да се вдъхновява и да твори. „Неоспоримо значение за културната идентичност на нас като общество са културните ни паметници и културното ни богатство. – размишлява тя – Едно от най-значимите български научни постижения в областта на космическите изследвания е програмата “България-1300”, осъществена през 1981 година в чест на 1300- годишнината от създаването на нашата държава. Тази програма е била осъществена чрез спътника “Интеркосмос България 1300“, който е бил оборудван с изцяло Българска апаратура, създатена от специалистите на ЦЛКИ-БАН. Ние, всички, като съвременно общество имаме задължението да съхраним тази история.“
