Руски кибератаки „в съчетание с други хибридни действия, мащабни дезинформационни кампании и опити за провокиране на социално недоволство и миграционни процеси, диверсии и саботажи“.
Това са част от действията на Русия спрямо българската национална сигурност, описани като заплахи в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на България за 2022 г., който беше приет от правителството миналата седмица.
В доклада на ДАНС за 2021 г. също се казваше, че Русия заплашва националната сигурност на България със започната от средата на 2021 г. мащабна хибридна кампания, целяща прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави.
Руската военна агресия срещу Украйна беше най-непосредствената заплаха за мира в световен план, пише в доклада на Министерството на отбраната (МО) за 2022 г.
Доставките на газ като хибридна кампания
В доклада на МО за миналата година се отбелязва още, че „много държави от ЕС, включително и България, бяха подложени на многократни и продължителни офанзивни кибероперации“.
За руските хибридни операции пише, че „активно и агресивно бяха използвани енергийните доставки като елемент от цялостна военно-политическа кампания“.
През април 2022 г., руският монополист „Газпром“ спря едностранно да изпълнява договора си за газови доставки в България, след като тя осъди инвазията в Украйна.
В доклада за отбраната е посочено, че ограничаването на газовите доставки е предприето от Русия, за да предизвика икономическо, социално и политическо напрежение в тях.
През август служебният министърът на енергетиката Росен Христов каза, че е неизбежно служебният кабинет да преговаря за възобновяване на доставките на газ по договора с „Газпром“. Година след спирането на газа от Русия, цените му на световните пазари са почти на същото ниво отпреди началото на войната.
Деструктивната роля на Русия на Балканите
МО отбелязва и деструктивна роля, която изиграха индиректните опити от руска страна да създаде втора зона на нестабилност на Балканите, „възползвайки се от съществуващите в региона проблеми и противоречия“.
В Северна Македония конституционните промени се забавят, включително заради „неотшумяващи антибългарски обществено-политически стереотипи“, пише в документа.
Потенциалът за дестабилизиране на Босна и Херцеговина се запазва в резултат на сепаратистките инициативи на босненските сръбски лидери, подкрепяни от Кремъл. Силното руско влияние се запазва и в Сърбия, пише още в доклада.
Военното министерство очаква още, че и през 2023 г. ще продължи интензивното експлоатиране на миграционните маршрути към Европа, включително през България. Запазва се рискът от използването на миграционните проблеми в хибридни операции против ЕС, както и за инфилтрирането на терористи в европейски държави, отбелязват авторите на доклада.
