Красимир Каракачанов искрено и лично за лова – Привлича ме стрелбата по хищници
„Преди двайсетина години имах приятели, с които ходехме по планините и те дълго време ме кандърдисваха да стана ловец. Два-три пъти ме водиха на лов и непрекъснато ми подмятаха, че войвода без пушка не може“, разказва Красимир Каракачанов, съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната.
По време на бойни занятия министър Каракачанов винаги демонстрира точния си мерник.
„За да не се поддавам на изкушението да ме смятат за бракониер, реших да стана законен ловец. Дядо ми също беше ловец и от него са ми първите уроци за дивеча, за лова, от него е и любовта ми към природата. От приятелите му съм слушал много интересни ловни истории, които по-скоро бяха хвалби, отколкото реални постижения в стрелбите. Бях малко момче и за мен човекът с униформа, с пушка, беше символ на независимост, на свободолюбие.
Ловът за мен е най-вече контактът с природата. Аз не обичам да убивам. Привлича ме стрелбата по хищници. Не го възприемам като страст непремено да се докажа с точно попадение. Няма да забравя дебюта си в лова. Известно е, че, когато убиеш първия дивеч, по традиция те мажат с кръвта му. Стреляхме двама по вълк, но тъй като първият изстрел беше мой и бях млад ловец, трофеят го дадоха на мен.
Помня и други любопитни истории, особено един кодош, който си направихме с мой приятел французин. Водихме го на лов за вълци в Югозападна България. След двудневно безрезултатно ходене решихме да му направим една постановка. Пуснахме му да остреля куче. Както си му е редът, отпразнувахме първия му вълк. Човекът почерпи порядъчно. Вероятно и той беше пишман ловец, щом не можа да го разпознае. В началото прояви леко съмнение, но ние успяхме да го убедим, че в този край вълците са малки и гладни.
България е в криза и това се отразява и на вълците. Дълго се чудехме дали да си признаем, но той беше свестен човек и не искахме да го въвеждаме в заблуждение. А и вече беше почерпил. На другия ден му казахме истината и много се смяхме. Не се разсърди и обеща пак да дойде.
Аз ходя на лов само с приятели. Най-важното е, че не си говорим за политика. Ловците имат и други мъжки теми – кучета, жени, оръжие, бабаитлъци. Така се разтоварваме. Не ходя с политици на лов и не използвам служебното си положение, за да си уреждам лов.
У много хора съществува погрешното схващане, че в политиката действа законът на джунглата. Природата си има своите закони, които липсват в обществения живот. Дивото животно убива, за да се храни и изяжда толкова, колкото може. Докато българският политик, за съжаление, през последните десетилетия показа друг нрав – той краде, докато може, а не колкото му трябва.
Всеки нормален мъж носи гена на ловеца. Ако се върнем в историята, ще видим, че у мъжа са заложени две функции: да бъде воин и ловец. Воин да защитава семейството и държавата си, а ловец, за да осигурява прехраната. Винаги е имало правила в лова, докато в политиката няма. Лошото в България е, че трудно се въвеждат, защото така е по-изгодно. Гонките и засадите от лова се пренасят в политиката.
По принцип ловът не е евтино удоволствие. Иска много време и сериозни инвестиции. Всяко удоволствие струва скъпо.
С обедняването на българина бракониерството взема все по-широки размери. Немалка част от хората използват лова за препитание, особено по селата. Това води до поголовното избиване на дивеча, което доскоро у нас не се наблюдаваше. България се гордееше с грижите, които се полагаха за дивеча. Имахме стабилни дивечови популации, които привличаха чуждестранните ловци. В много европейски страни съществуват сериозни санкции срещу нарушителите, включително и затвор. В България не е така. Дори отявлени бракониери с джипове, с модерно оръжие, често остават ненаказани. Понякога купуват горските, за да ги пазят.“
