Снимка: Bloomberg |
Нараства увереността в западния алианс относно хода на войната в Украйна. Тази увереност е както оправдана, така и потенциално опасна, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.
Инвазията се оказа много по-лоша за Русия, отколкото повечето хора смееха да се надяват на запад. Западните съюзници изненадаха дори самите себе си със силата, бързината и единството на своя отговор – с безпрецедентни санкции, наложени на Русия и военна помощ, изсипана в Украйна.
Все по-оптимистичните настроения във Вашингтон и части от Европа бяха отразени в противоречивата забележка на Джо Байдън, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“. Смята се, че американският президент е предприел необмислено изказване, което неговите сътрудници е трябвало бързо да опровергават. Но коментарите му отразяват усещането във Вашингтон, че някаква форма на „смяна на режима“ в Русия е едновременно възможна и желана.
Вътрешната и международната позиция на Путин наистина изглежда по-застрашена, отколкото преди инвазията. Но по-малко обсъжданата реалност е, че войната крие големи и нарастващи политически рискове за правителствата на Запада.
Опасността е Русия да продължи да се бие в рамките на много месеци – с нарастващ брой жертви и разрушения. Междувременно последиците от икономическия разрив с Москва ще започнат да се усещат много по-остро в Европа под формата на покачване на цените, недостиг на енергия, загубени работни места и социалното въздействие на опитите да се приемат до 10 милиона украински бежанци.
Америка е по-малко икономически свързана с конфликта от Европа. Но войната започна с вече висока инфлация в САЩ и нисък рейтинг на Байдън. Цените на бензина сега се покачват и това винаги влияе лошо на американските избиратели.
Сметките за енергия на потребителите и бизнеса в Европа също нараснаха рязко още преди войната. Сега те са готови да скочат. В Обединеното кралство домакинствата могат да понесат 50% увеличение на сметките за енергия през април, последвано от още 50% повишение през октомври.
Целта на ЕС за намаляване на зависимостта от руския газ с две трети до края на годината се осъжда от някои като твърде слаба реакция, тъй като това означава, че Русия ще продължава да получава милиарди евро седмично като приходи от износ. Но на конференцията на FT за суровините наскоро търговците предупредиха, че дори това намаляване на покупките ще бъде много трудно постижимо. Някои смятат, че недостигът на дизелово гориво от Русия може да доведе до лимити върху горивото в Европа тази година.
Цените на храните също вероятно ще скочат, което отразява значението на Украйна и Русия за световните пазари на пшеница и торове. В резултат на това ще се увеличи броят на европейците, които използват хранителни банки или се нуждаят от спешна помощ.
Междувременно в Близкия изток, където правителствата разполагат с по-малко ресурси, за да смекчат въздействието на ръста в цените на храните, може да има рязко увеличаване на глада. Това от своя страна може да доведе до нов прилив на отчаяни хора, които се опитват да влязат в Европа. Европейските правителства, които вече се мъчат да се справят с милиони украинци, скоро може да си имат работа с много повече потенциални мигранти от Близкия изток и Африка.
Общественият отговор на тези събития в Европа и САЩ вероятно ще бъде нестабилен и противоречив. Сегашният фокус върху Украйна в медиите вероятно ще избледнее, тъй като войната губи своята шокираща стойност. До есента икономическата криза може да доминира в политиката. Това би осигурило благодатна почва за възраждане на популисти като Доналд Тръмп в САЩ, Марин льо Пен във Франция или Матео Салвини в Италия – всички те определени като фенове на Путин в миналото.
Разбира се, икономическият натиск върху Русия ще бъде много по-интензивен. Но Путин е начело на диктатура. Лидерите на западните демокрации трябва да се тревожат за своите избиратели. Те знаят, че в исторически план малко правителства са преживявали стагфлация и съпътстващата я криза с издръжката на живота.
С нарастването на икономическото напрежение западното единство може да се разпадне, водейки до противоречив натиск върху политическите лидери. Повече зверства в Украйна, като унищожаването на Мариупол, ще доведат до искания за още по-строг отговор на Запада – включително пряка военна намеса в конфликта.
В същото време ще има възраждане на тези, които „разбират Путин“: фракция от западно (особено германско) мнение, което за момента до голяма степен мълчи. Те ще поискат прекратяване на конфликта дори ако това означава да се оттегли подкрепата за Украйна и да се направят отстъпки пред Русия, които в момента изглеждат неприемливи.
Това напрежение вече започва да се проявява в западните правителства. Френският президент Еманюел Макрон реално порица Байдън, като призова западните лидери да избягват ескалационна реторика, която прави невъзможно постигането на мирно споразумение в Украйна.
Но Макрон може да влага твърде много надежди в перспективите за мирни преговори. Въпреки заглавията за такива разговори в Турция двете страни остават далеч една от друга. Има малко реални доказателства, че Путин вече е готов да приеме нещо различно от победата, която е обещал на Русия.
Една дълга война ще увеличи политическия и икономическия натиск върху западните правителства. Искането на Байдън Путин да се оттегли може и да беше недипломатично, но той със сигурност е прав, че нормалните отношения между Русия и Запада са немислими, докато Путин е на власт. Смяната на режима в Русия може да е необходима, за да се избегнат политически сътресения на запад.
