В Турция всеки вече може да установи дали е „чист турчин“ или не – с данни още от времето на Османската империя, вкарани в електронен родословен регистър. А там се крият и някои изненади.
Юмют Б. се радва, че вече има електронен регистър, в който всеки може да събере сведения за своето родословие. „В семейството ми се говореше, че прабаба ми е била българка, но никой не знаеше нищо по-конкретно. Сега вече имам и официалното потвърждение за това“, казва той. Юмют Б. който не иска да назове цялото си име, се надява сега да получи втори паспорт – от България, който би му отворил вратата за пътувания из Шенгенското пространство.
Треската за установяване на собствения произход е овладяла много турци в тези дни, отбелязва германската католическа агенция КНА. От 8 февруари насам родословният регистър е достъпен за всички в интернет. Някои от данните в него са още от 19-и век – от времето на Османската империя. Сайтът, на който могат да се подават запитванията за родословния произход, тези дни временно се срина, поради огромния интерес към него. Над осем милиона турци са ползвали досега безплатната услуга, за да разгледат своето родословно дърво.
Двойно гражданство?
Не са малко и турците като Юмют, които се надяват по този начин да се доберат до втори паспорт, който би им дал различни привилегии. Генералните консулства и посолствата на Балканските държави очакват през следващите седмици истинска вълна от запитвания на турски граждани, проучващи възможностите за получаване на второ гражданство. Някои в Турция обаче предупреждават за непредвидени проблеми, свързани с електронния регистър. Вестник „Джумхуриет“ например написа: „Представете си, че се смятате за стопроцентов турчин и изведнъж разберете, че в действителност сте арменец“. Някои пък се опасяват от евентуална дискриминация и нападения срещу турци с арменски или гръцки произход.
Фактът, че тази тема е твърде болезнена за Турция, показа случаят с убития през 2007 година Хрант Динк. Журналистът от арменски произход беше разбунил духовете в Турция с една статия, в която твърдеше, че Сабиха Гьокчен (1913- 2001), осиновена дъщеря на основателя на турската република Кемал Ататюрк, е била от арменски произход.
Списание „Агос“, за което пишеше и Динк, през 2013 година публикува информация, че с помощта на цифрови кодове правителството тайно регистрира кои граждани са от арменски, гръцки или еврейски произход. Мнозина тогава бяха истински шокирани – най-вече, защото се опасяваха, че въпросните информации могат да бъдат използвани срещу тях. В крайна сметка историята на Турция показва, че в страната редовно са били извършвани нападения и погроми срещу различни малцинства. Електронният регистър за потеклото обаче показа и нещо, които никак няма да се хареса на местните националисти: това, че изобщо не е лесно да се установи кой е „истински турчин“, и кой – не.
От времото на геноцида срещу арменците
Много деца, чиито родители са загинали по времето на геноцида над арменците през 1915 година, са били осиновени от турски семейства. Други пък са приели исляма и са прикривали истинския си произход. При основаването на републиката през 1923 година, всеки, който е живеел на територията на Турция, е можел да се регистрира като турчин. Обявявайки всички за турци, правителството се е надявало да неутрализира различни малцинствени конфликти. В действителност обаче Турция е многонационална държава. По време на Османската империя турците са титулярната нация, но на територията на днешна Турция са живеели още гърци, евреи, кюрди, арменци, грузинци, араби и други етноси. След Балканските войни, Първата световна война и последвалите етнически чистки, към тях се присъединяват албанци, сърби, българи и босненци. След погрома от 1955 година обаче, почти всички гърци напускат страната.
В днешна Турция малцинствени права имат само евреите, гърците и арменците. Затова пък най-голямото кюрдско малцинство, което съставлява 15 процента от населението на страната, не е признато за такова. В течение на десетилетия кюрдският език бе забранен, а наличието на кюрдски етнос бе отричано. Едва при правителството на Ердоган настъпи известно подобрение. Но след края на мирния процес през 2015 година тези отношения отново бяха помрачени.
Опит за събеждане на патриотични чувства?
Не е ясно защо родословният регистър в Турция се появява тъкмо сега. Критиците смятат, че времето за това е грешно подбрано, тъй като атмосферата в страната, според тях, е станала „параноична“ след несполучливия опит за преврат през юли 2016 година. Други пък предполагат, че инициативата в интернет представлява опит на управляващите да събудят патриотичните чувства на турците в сегашните размирни времена.
Източник: Дойче Веле
