Макар и всекидневно да броим много новозаразени с коронавирус, интересът към ваксините у нас остава слаб.
Прословутият израз: „Всеки сам си преценя“ дори вече да е преминал в сферата на вица, не е нещо весело, тъй като положението е много сериозно. Това обясни пред БНР д-р Велислава Донкина – клиничен психолог в Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания
„Имаме проблем в комуникирането на съветите, на приканването към ваксинирането. На хората не са им ясни много неща около механизма на самите ваксини. Всеобщо известен факт е, не само в психологията, че когато много интензивно принуждаваш някого към нещо или го убеждаваш, колкото по-голям е натискът, толкова по голяма е съпротивата“, обясни д-р Донкина.
Според нея така хората стават подозрителни.
„Това се разиграва още повече на фона на българската идентичност. Българинът е една принципно недоверчива душа, която има в историята си негативен опит, който го кара да не вярва. Преживял е много ситуации, в които се казва едно, а се случва друго.
Ако се изтеглим назад, за да видим по-глобалната картина, ще видим, че основният проблем е с РНК-ваксините, с новите технологии и големият страх около тях – как действат, какво се случва точно.
От моя опит, обаче като клиничен психолог в болниците СБАЛХЗ и „Надежда“ знам, че тази технология е развивана интензивно още преди 10-15 години за използване в онкологията. Това всъщност е една много умна технология, защото това е един опит следващите ваксини да обучават организма да може да разпознава вируса и да се съпротивлява, без да се заразява.
Но тук се появява един друг проблем. Това, че ние живеем във време, в което науката много напредна и ние чак сега се сетихме да се страхуваме от това. Може би защото сега се чувстваме лично застрашени или засегнати…А иначе ние имаме способност да забравяме, че сме смъртни и ако някой е онкоболен или се нуждае от трансплантация, си казвахме – на нас това няма да ни се случи…“, поясни още д-р Донкина.
И въпросът вече е къде е поставен човекът в науката и медицината и как лично сме засегнати от това, обобщи клиничният психолог.
Според д-р Владимир Сотиров – клиничен психиатър, практикуващ в Център „Адаптация“ – София, за да реагираме с толкова мощна съпротива, има компексен отговор. „В посттоталитарните страни процентът на ваксинирани е най-нисък. Защото нашите гени са „най-ценни”. Това е част от примитивните фантазии, през които си придаваме някаква значимост, защото истината е, че в същността си ние се преживяваме като много незначителни. Безценни – но всъщност без стойност…“, коментира д-рСотиров.
По думите му, затова и фантазираме такава ценност – през гените на прабългарите. „Ценност на генно ниво – ние сме призвани да ги опазим и да спасим света като българи – това е вярване, което няма никаква стойност – ние сме безценни, буквално. И тук борбата ни с македонците – кои са по-ценни. За ценност се борят онези, които се чувстват безценни (отново разбирано съвсем буквално).
Така ли иначе, трябва да отбележим, че по ред причини, ние сме една провинциална и затворена култура. Изолирани сме били поради ред причини – икономически, културни. А провинциалната култура по дефиниция се отнася с голямо подозрение към всяко ново нещо, към новите технологии включително. А всяко ново нещо, което идва отвън се приема като заплаха. Като нещо, което ще разруши идентичността и обичайният начин на живот“, каза още д-р Сотиров.
Според д-р Донкина свободният избор на човек да се ваксинира или да не го прави не може да се поставя под никакво съмнение.
„Свободният избор е неприкосновен и право на всяка личност, което е свързано с уважeнието между нас. Но по темата с ваксините може би въпросът е какво ни кара да имаме една или друга позиция. Защото, ако хората разбираха, като съвкупност, избора и отговорността от дадено решение, тогава няма хората да се карат по тази тема“, заяви клиничният психолог.
„Сега институциите вече си взеха поука как да комуникират с хората мерките. Сега мерките се предлагат, а не налагат.
Пандемията започна много лошо, с много насилие, с много злоупотреба. Мерките бяха несъразмерни. И ние от това си извадихме извода, че на мерките не трябва да се вярва. Че нещата не са такива, каквото властта се опитва на да ни ги опише, да ги наложи. От тук недоверието към властниците.
Защото властниците систематично злоупотребяват с нашия интерес. Има втори план, втори дневен ред, който обслужва интересите на властта, но не обслужва интересите на обществото.“, допълни д-р Велислава Донкина.
https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!
