Докато в България една от партиите от управляващата коалиция БСП за пореден път се противопостави на санкциите срещу Русия под претекст, че те са „неефективни“, в понеделник говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза друго:
„Икономическата реалност се промени значително. Тези санкции са тежки и проблематични“.
Разбира се, той подчерта, че Москва има потенциала да ограничи щетите и че планове са „били правени от дълго време“.
В дневния ред на руския президент Владимир Путин за понеделник има само една точка и тя е свързана само с икономическите проблеми. Работата на Путин и администрацията му е фокусирана само около финансовото състояние на страната, а срещи има с гуверньора на Централната банка, финансовия министър и шефа на една от най-тежко пострадалите банки – „Сбербанк“.
По-рано през деня Европейската централна банка (ЕЦБ) излезе с информация, че подразделенията на „Сбербанк“ в Хърватия и Словения, вероятно ще загубят ликвидност, т.е. няма да могат да изплащат пари на хората, които искат да теглят. В последните часове заради наложените санкции подразделенията на руската банка, чиято централа се намира в Австрия, са довели до масово изтегляне на депозити от страна на клиенти.
Според ЕЦБ не съществуват мерки, които „да имат реалистичен шанс“ да възстановят позициите на подразделенията и на банковата група като цяло.
В последните дни САЩ, ЕС, страните от Г-7 и други, наложиха тежки икономически санкции на Русия заради започнатата от Владимир Путин война в Украйна. Бяха санкционирани най-големите руски банки, а някои от тях бяха извадени от системата за международни разплащания SWIFT. Беше ограничена възможността и за привличане на инвестиции от чужбина. Заедно с това бяха санкционирани и физически и юридически лица, които са свързани с Кремъл.
В ранните часове на 24 февруари Русия започна инвазия в Украйна. Руските войски нахлуха от три фронта – изток, север и юг, съответно от Русия, Беларус и незаконно анексирания полуостров Крим. До момента цивилните жертви в Украйна са над 200, а близо половин милион украинци напуснаха страната си.
Потъваща рубла и опашки пред банкоматите
В последните дни руската рубла загуби огромен процент от стойността си. В края на изминалата седмица 1 долар се разменяше срещу 83.7 рубли, а в понеделник стойността падна до 114 рубли за долар. Заедно с това Централната банка на Русия повиши основният лихвен процент от 9.5 до безпрецедентните 20%.
Всичко това накара търговските банки да предлагат още по-ниска стойност на рублата за един долар, като тарифите достигнаха между 120 и 140 рубли за долар.
„От началото ѝ до понеделник сутринта руската рубла е загубила около 30% от стойността си, до утре или вдругиден загубата вероятно ще е още 20%“, пише българският икономист Красен Станчев.
Санкциите и потенциалните последици от тях накараха хиляди руснаци да се наредят пред банкоматите в цялата страна, както и да започнат да обменят спестяванията си в различни валути.
„От четвъртък всеки тича от банкомат на банкомат, за да изтегли пари. Някой имат късмет, други не“, казва пред Ройтерс Пьотр, който е жител на Санкт Петербург.
Руските граждани се притесняват, че банковите карти могат да започнат да бъдат отхвърляни, както и че може да бъде наложено ограничение на размера на тегленията.
В опит да спрат вълната на тегления и да намалят риска за сигурността си, редица банки в страната излязоха с позиции, в които призоваваха хората да бъдат спокойни. Централата банка на Русия обаче посъветва хората да са навсякъде с банковите си карти, тъй като редица трансакции, включително и в онлайн магазини и мобилни приложения, може да бъдат преустановени.
„Свикнал съм да живея в 21 век, без да разнасям карти напред-назад. Всичко ми е в телефона. Определено съм против това решение“, казва Сергей от Москва пред Ройтерс.
Ниските стойности на рублата рязко повишават цената на всички вносни стоки, сред които са храни, дрехи, компютри, телефони, автомобили и други. Това пък се очаква да доведе до сериозен ръст на инфлацията и лихвите в страната. Високата инфлация създава и натиск върху икономиката, която може да влезе в рецесия.
Пред Ройтерс експерти твърдят, че Русия трудно може да се справи със ситуацията, тъй като резервите на централната им банка са блокирани от запада. Москва разполага със сериозен златен резерв, който започна да гради от 2014 г. насам. По различни данни той се равнява на около 600 млрд. долара. Именно санкциите на САЩ и ЕС силно ограничават възможността за използването му.
5 млрд. от резервите, до които Русия имаше достъп, изчезнаха още на 24 февруари с началото на войната.
