ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 78, 1990 г.
„ВСИЧКА ТРАКИЯ Е ВЪВ ВОЕННО НАСТРОЕНИЕ”
ИЛИ КАК СТЕФАН СТАМБОЛОВ СЕ ОКАЗВА В ЦЕНТЪРА НА СЪБИТИЯТА В СТАРА ЗАГОРА ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1875 Г.
В ранната пролет на 1874 год., снабден с пълномощно на БРЦК, Стефан Стамболов тръгва с народна мисия за България. Междувременно урежда и прехвърлянето на сандък с револвери, предназначени за освобождението на отечеството. Според Д. Страшимиров, един от най-сериозните изследвачи на тази епоха, оръжието е било закупено със средствата на старозагорския търговец Михаил Жеков, член на местния революционен комитет, който ще стане една от най-трагичните жертви на въстанието от 1875 г. Не разполагаме с точни данни откъде започват връзките между него и Стамболов, но много вероятно е познанството им да датира още от Одеса, където старозагорецът често е пребивавал по търговски дела. Във всички случаи Стамболов е разчитал на неговото вярно другарство отпреди, защото, получавайки сведения, че сандъкът с оръжието е заловен още при Гюргево и полицията е в дирите му, веднага се отправя за Стара Загора да дири съдействието на Михаил Жеков. Точно в тези дни 22-годишният търновчанин е имал възможността да се запознае отблизо с високия революционен дух на местните комитетски дейци, с трайната следа, оставена от Левски тук в революционното дело. Знайно е още, че е бил и в някои от околните старозагорски села, изявени в комитетската организация. А Михаил Жеков е човекът, който му оказва гостоприемство и му предоставя кон за бягството му към Цариград. Малко по-късно следващата им среща става отново в Одеса. Тези факти в голяма степен обясняват и предпочитанията на Стефан Стамболов, за да стане старозагорски апостол през 1875 г. В града той пристига в края на август и отсяда в гостолюбивия дом на братя Жекови, превърнал се във въстанически щаб. Тук той пише знаменитото си писмо до БРЦК в Букурещ с дата 29 август 1875 г., в което категорично заявява: „Всичка Тракия е във военно настроение. Всеки си купува оръжие и джепане. По градовете, дето има да се продават револвери, пушки, куршуми – нищо не е останало…” Нормално е при една силна комитетска организация, каквато е била старозагорската, подготовката за въстание вече да е била в разгара си. Но с идването на Стефан Стамболов тук, кипящ от енергия и идеи, тя навлиза в най-високия си стадий: изготвя се окончателно планът за въстание, установяват се още по-дейни връзки със съседните селища и окръзи, фиксират се конкретните отговорности по време на въстанието. Неповторимото перо на Захари Стоянов, сам участник в събитията и пръв летописец на въстанието, е уловило най-точните щрихи на тези необикновени септемврийски дни в Стара Загора на 1875 г., в които особен колорит внасяло присъствието на Стефан Стамболов. То обаче не е прието еднозначно от старозагорци. Безспорен е бил възторгът на Михаил и Георги Жекови, Георги Апостолов, Кольо Райнов, Койчо Георгиев и други негови последователи, които са вярвали на всяка негова дума и призива за въстание. Възневидели са го от първия миг на неговата поява представителите на т. нар. „чорбаджийско съсловие”, страхувайки се, по думите на летописеца, „…че ще подпали чергата на всинца, а после ще се омете от града.” И те са имали своите аргументи за подобно отношение към пришелеца. Знайно е дори, че са правели опити чрез някои комитетски дейци да бъде внушено на Стамболов да напусне града. Не са го приели с доверие и значителна част от старозагорската интелигенция в лицето на такива авторитетни личности като Атанас Илиев, Петър Иванов, Мирчо Атанасов, Георги Бенев… И би било елементарно, ако днес се съгласим с обвинението, което им отправя Захари Стоянов, че те са се обявили срещу Стамболов и въстанието, защото са се страхували да не си развалят „гечинмека си”, т.е. поминъка и спокойствието. В срещата на Стамболов с представители на местната интелигенция, състояла се на 7 (19) септември 1875 г., присъствуващите учители поставят сериозно аргументи за своето несъгласие с него: срокът за въстание е много кратък, подготовката е недостатъчна, неподходящо за такава цел е есенното време и т.н. В теоретичен план, те също са имали своето право. Но историята има една много съществена особеност (колко често пъти я забравяме и днес!): тя не познава условното наклонение и съдържащото се в него пожелание, а признава само факта на станалото. Стефан Стамболов и неговите поддръжници в Старозагорския революционен окръг осъществяват едно малко по обем въстание (все пак, с най-силни изяви именно в този окръг, поради което влиза в историята ни като Старозагорското въстание); няколко въстанически чети с около 700 въстаници, едно сражение, трима загинали, над 600 арестувани, 7 увиснали на бесилката… Но това въстание се вписва със свое безспорно място и значение в развоя на националноосвободителното движение, с горчивините и поуките за бъдещата борба. Само няколко месеца по-късно отново Стамболов ще напише по повод на въстанието следните редове до приятеля си Янко Ангелов: „… Изгубихме! Изгубихме най-добрите си приятели, опропастихме добрата работа… Но доста, иде пролет!” Настъпвала е пролетта на 1876 година, на Априлската епопея.
Величка КОЙЧЕВА
„Всичка Тракия е във военно настроение“
