ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 78, 1991 г.
ВСИЧКИ СМЕ ГРЕШНИ ПРЕД НАШИТЕ ДЕЦА
Години наред българският народ вървя възроден, обновен, вдъхновен… смутен, унижаван, лъган! Заедно с него вървяха невръстните му деца. Хиляди първолачета мятаха чанти на гръб с няколко килограма „мъдри“ книжки и тръгваха да се учат, че добро да сполучат. И какво сполучиха?! Вижда се къде е България в диаграмата за грижите за децата, любовта към тях на семейството, училището, обществеността. Може ли децата да са щастливи там, където има оскъдица, примитивно здравеопазване, лъженаука, където детските игри, забави и площадки са в задънена улица.
В бързея на времето всички ние – родители, учители, общественици, нека се спрем, да се огледаме и ослушаме! Минават малки човешки фигури. Това са нашите деца, загледани в света с чистия си поглед и вяра във всяка наша дума. Те се учат от нас как да продължат своя живот с доброто и злото, със слънцето на усмивката или с морето на сълзите. Нашето общество изживява дълбока криза. Дори и при децата от детската градина се чувства социалното напрежение. Те имат нужда от защита, защото идват на този свят като надежда, като залог за бъдещето. Но са беззащитни и ние, възрастните, сме длъжни с всички сили да неутрализираме деформиращото влияние на социалната ни криза. Да им помагаме всеотдайно, макар че ние имаме нужда от подкрепа. Да внасяме повече радост в живота им, при това, че никак не ни е весело! Да им разкриваме нещата от действителността, въпреки че самите ние сме толкова объркани. Нашите деца са на сложен кръстопът на избор на ценности. Живеят в противоречива ситуация – мъчителен процес на смяна на ориентирите. Докато старите ценности все още са запазени в детското съзнание, новите ги няма. Вчера се възпитаваха по щампите на тоталитарното мислене и заблуди – днес трябва да изхвърляме по-бързо праха на лъжите. Вчера вършиха това, което искаше партията – днес съзнанието на малчуганите все повече се освобождава от предварителните сценарии, по които чествахме партийни дейци и социалистически революции. Вчера децата ни бяха безверници – днес техен кумир са истината и справедливостта. Сега е моментът да решим дали да продължаваме да наблюдаваме бавните промени в образователното ни дело, или с общи усилия да ускорим процеса на обновлението в него. Докога ще чакаме все „от горе“?! Загубеното за децата рефлектира в крайна сметка в обществото и това се чувства в бъдеще време. Нали горчивите плодове на образованието се събират след години. Досегашните и новопоявяващите се прояви на социална патология сред децата са най-страшният пример за това. Докато политиците умуват и чиновниците мислят за заповедите за поредното разместване на бюрата, нашите деца чакат нормални условия за учение, игри и веселие. Прекалено много са ни завладели политическите страсти и без да искаме или съзнателно изтласкваме детските проблеми в периферията на обществото. Често изпускаме и най-малките възможности за създаваме атмосфера, в която да ни се доверяват децата, да разтварят ръцете си и да ги наситят със висотата на стремежите си. Не забелязваме ли кризата в детското съзнание? Не ги ли предаваме толкова рано на омразата и състаряваме още малки. Не спъваме ли безотговорно мечтите и възможностите им? Не подминаваме ли с лекота съдбата и бъдещето на два милиона деца? Каква вина имат тези деца? Само ние – родители, учители, обществеността, носим вина, защото ги възпитаваме. А най-виновна е системата. Тя се опитваше да им даде фалшиво възпитание, да ги надъха с чувството на егоизъм и лицемерие, да ги отлъчи от свободомислието. Всички сме жертви на тоталитарната система, но не сме невинни. Командвали са ни със системата, но ние сме се учили да се приспособяваме към нея. Толкова години нямахме сили да се противопоставим на безчовечната й същност. Грешни сме! Всички сме гришни пред нашите деца и единствено възможното да изкупим своя грях е като осигуряваме още днес условия, в които всяко дете да се изгражда като човеколюбец, добър професионалист, гражданин с висока нравствена и духовна култура, личност с демократична мисъл и поведение. Грижите ни към децата ще са израз на вярата в достойнството на нацията, в надеждата за нейното бъдеще и в любовта, без която не може да бъде осъществено нито едно добро дело.
Николай НИКОЛАЕВ
Тодор ЯБЪЛКАРОВ
ВСИЧКИ СМЕ ГРЕШНИ ПРЕД НАШИТЕ ДЕЦА
