Снимка: Bloomberg |
Криза на финансовите пазари, фокусирана върху Италия, може да предвещава най-лошите сътресения в историята на еврото, пише Bloomberg.
Точно както германските централни банкери се опасяваха и пророческите икономисти прогнозираха при създаването на валутата преди повече от две десетилетия, слабостта и задлъжнялостта на третата по големина икономика в еврозоната рискуват да се превърнат в проблем на всички останали.
Нуждата от ново политическо споразумение за коригиране на тази грешка изглежда все по-належащо, но междувременно отговорността пада върху председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард, която трябва в краткосрочен план да измисли решение.
Такъв хаос, който запази валутният съюз непокътнат, когато по-малка Гърция „гръмна“, остава резултатът по подразбиране.
Разпространяват се обаче и други сценарии. Три пътя към сътресенията в Италия, прогнозирани от Bloomberg Economics, включват недостатъчно силна реакция от ЕЦБ, твърде много повишения на лихвите, за да устоят публичните финанси, и бурна политическа криза.
Доказателство за уязвимостта на Италия се появи миналия месец, когато перспективата за по-високи разходи за заеми накара доходността по 10-годишните облигации да се вдигне над 4% за пръв път от 2014 г. Според Ерик Лонерган, портфолио мениджър в M&G, продажбата на облигации се превърна в „еднопосочен залог“.
Оттогава насам доходността отново спадна заради обещанието на ЕЦБ да създаде предпазен механизъм, но се вижда напрежението при единствения световен паричен орган, който не може да повиши разходите за заеми, без да създаде инструмент, който да ограничи последствията на собствената му политика. Тъй като инвеститорите залагат щатските лихви да се повишат още повече, еврото удари паритет с долара за пръв път от 2002 г. насам.
Кризисният инструмент на ЕЦБ, който вероятно ще разчита на силата на блъфа, вече среща търкания с Германия, което потенциално може да притъпи силата му.
Ето и трите начина, по които регионът може да стигне до развръзка през следващите месеци и години, които ще накарат европейските правителства най-накрая да се изправят пред италианския проблем.
Кризисен инструмент
Лагард убеди колегите си да подкрепят решение, включващо двупосочен подход.
Първо, ЕЦБ използва гъвкави реинвестиции на покупки на облигации, свързани с пандемията, за да държи спекулантите на разстояние. След това ще бъде представен по-мощен инструмент, вероятно с първото увеличение на лихвите от десетилетие на 21 юли.
Председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел иска сигурни условия, за да се избегне централната банка да финансира правителства. Заедно с възможността за правно оспорване от страна на Германия, подобен натиск може да ограничи амбициите на ЕЦБ.
„Ако пазарите вярват, че разногласията в Управителния съвет са непреодолими, спредовете могат да се повишат до точка, в която е необходима политическа намеса“, казват в свой доклад Джейми Ръш, Маева Кузин и Дейвид Пауъл от Bloomberg Economics. „Това може да се случи само в дълбините на криза“, посочват те.
Този първи сценарий показва мярка, която е недостатъчна поради ограниченията, които я управляват. Това може да се дължи на факта, че мощта за изкупуване на облигации на ЕЦБ е твърде ограничена, че приложените условия биха били твърде обременяващи, за да може правителството, което се облагодетелства, или че детайлите са твърде неясни.
Инфлационен шок
ЕЦБ тепърва ще започва да повишава лихвените проценти, докато Федералният резерв и други банки затягат политиката си драстично.
Оправданието за отлагането е, че инфлацията в еврозоната е основно привнесена, а местното търсене все още е ограничено. Но какво ще се случи, ако натискът върху заплащането нарасне?
„В Европа това, което виждаме, е ускоряване на ръста на заплащането“, казва Аренд Каптейн, глобален ръководител на икономическите проучвания в UBS Group, за Bloomberg Television. „Мисля, че това ще направи трудно инфлационните очаквания да се снижат“, допълва той.
Повечето анализатори в момента не очакват лихвата по депозитите на ЕЦБ да се вдигне много над 1,5%, което е в съответствие с оценките на пазара за т.нар. крайна лихва.
Дори ако това се случи, средносрочната перспектива може да е по-сложна – например ако нарастващите разходи за деглобализацията и зеления преход продължат да захранват инфлацията.
Подобен натиск може да повиши т.нар. неутрална лихва, която централните банки смятат, че нито стимулира, нито ограничава икономическия растеж, което предполага нужда от по-строга парична политика навсякъде.
Ако ЕЦБ трябва да стане много по-агресивна към повишаването на лихвите, разходите за заеми на Италия може да станат по-трудни за поддържане. Това е вторият сценарий на Bloomberg Economics. Дори повишаване до 3% може да тласне дълга на Италия към „по-експлозивен път“, предупреждават анализаторите.
