Родена е през юли и затова обича винаги да е близо до морето. Детството ѝ преминава в спортуване, но в гимназията тръгва по пътя на актьорското майсторство. Тя върви по него и до днес и макар известността за нея да не е на всяка цена, е една от най-популярните български актриси. Тя е Силвия Петкова и днес празнува своя 36-и рожден ден.
Родена е в София в семейството на двама спортисти. Заради това детството ѝ преминава в постоянни ангажименти, свързани с различни видове спорт. Към тях добавя и ученето на езици.
„Имах няколко раници, предназначени за различните дейности. Просто се прибирах от училище и сменях раницата“, казва Петкова в интервю за „Аз, Жената“.
Тренира тенис, баскетбол, волейбол и плуване, а през зимата – ски. Като малка дори става републиканска шампионка по плуванe. Още тогава обаче носи артистичността в себе си.
„Мечтаех си за куче – връзвах си две плитки и си представях, че съм кокер шпаньол. Пиех вода от купичка. Нашите живееха с моите странности и не са ми показвали да съм досадна“, казва тя пред Impressio.
В гимназията учи испански. Това е и мястото, където разбира, че точните науки не са за нея и се влюбва в литературата и актьорското майсторство. Страстта ѝ към театъра я отвежда в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Там през 2010 г. се дипломира в класа на проф. Здравко Митков. Макар да ѝ е трудно, тя казва, че е научила много от своя професор:
„В момента имам чувството, че който и да дойде режисьор, дори да не е доволен от мен, да ме критикува, крещи, дори замеря – аз няма да се потисна от това, а напротив – той ме е приготвил, да гоня още, и още и още.“
На театралната сцена тя дебютира през 2010 г. с ролята си на Жената в пиесата „За мишките и хората“ по Джон Стайнбек, режисирана от Асен Блатечки в пернишкия театър „Боян Дановски“.
Година по-късно се присъединява към трупата на Театър „София“. Там играе в „Пипи дългото Чорапче“, „Тирамису“, „4 Стаи“, „Скачай“ и „Напразни усилия на любовта“. По-късно напуска театъра и става актриса на свободна практика.
Петкова е перфекционист и рядко е доволна от себе си, защото според нея винаги може и повече. Това, което ѝ доставя най-голямо удоволствие в професията обаче е възможността да се превъплъщава в различни роли и да изживява чуждите животи.
„Целта на изкуството не е битовизмът, а случките отвъд нормалното. Винаги конфликтите са по-големи от тези в реалността, а изследването на подобни силни емоции ми носи храна за душата и осмисля състраданието ми“, казва актрисата.
В разбирането си за актьорското майсторство намира и един парадокс – тя иска всичко да е максимално истинско, макар самото изкуство да е „изкуствено“.
„Моята задача като актьор е то да е абсолютната истина за мен по времето, докато трае спектакъла или по време на снимачен ден“, казва тя за Impressio.
Популярност Петкова добива през 2012 г. с ролята си на учителката по литература г-жа Димитрова в сериала „Революция Z“. През 2019 г. участва в друг български сериал – „Пътят на честта“, в ролята на Кера. Участва и в редица филми.
Известността за нея обаче никога не е била на първо място. Това, което счита за важно, е да открива себе си във всичко, което прави. Дори и в ролите, които играе, независимо колко различни са те.
„Във всичко, което правя, съм себе си. Вярвам, че хората са родени, за да бъдат щастливи, а не нещастни, каквито животът ни прави. Всичко е любов за мен. Аз самата съм едно кълбо любов“, казва актрисата в интервю за Нова.
И макар да познава себе си добре, след всичките си роли тя не може да каже едно – театърът или киното. Пред камера тя е по-уверена, но пък театърът я привлича с живия контакт с публиката. Затова тя продължава да се занимава и с двете. Последната постановка, в която участва е комедията „Съседите отгоре“ на режисьора Емил Марков.
