Всичко се повтаря. Как прокуратурата крие нови данни за умишлени атаки срещу складове на Гебрев

31 юли 2022 г, неделя. В ранните часове на деня в склад за боеприпаси край Карнобат избухва взрив, последван от пожар. През последните повече от 10 години подобни случаи има в най-различни краища на България и обикновено разследващите не ги разкриват.

Този обаче е по-особен, защото става в обект на оръжеен производител, за когото от години е ясно, че неведнъж е бил обект на посегателства, а заподозрени са агенти на руското военно разузнаване (ГРУ). Става въпрос за Емилиян Гебрев.

Въпреки това прокуратурата не изнася никаква официална версия. Потърпевшият също не е уведомен какво е установено. А многократните му искания за предоставяне на информация с цел подобряване на сигурността на обекта остават без отговор

25 юни 2023 г., отново неделя. Малко след полунощ в същия обект в Карнобат избухва нов взрив, който причинява пожар. Близо година след последния подобен случай на същото място, държавното обвинение все така мълчи. Не казва нищо и след повторния пожар.

Може би някои биха казали, че подобни престъпления се разследват усшешно, когато следствената тайна се спазва стриктно. И щяха да са прави, ако цялата хронология на атаки срещу личността на Гебрев и предприятията от групата ЕМКО не водеше до основателни съмнения, че те не се разследват ефективно.

Такива съмнения има и по отношение на последните два случая в Карнобат. Прокуратурата и досега не е споделяла никаква информация за хода на разследването си по тях. Свободна Европа обаче научи от свои източници, че производството е стигнало до доказателства, че пожарите от 2022 и 2023 г. са плод на умишлени действия.

По-интересното е, че делото, което е образувала прокуратурата, е за диверсия. Този текст от Наказателния кодекс (НК) предполага някой да повреди или разруши обществен обект с цел „да отслаби властта“. В Карнобат обаче няма обществен, а частен обект. Затова разследването за диверсия е прекратено и делото е изпратено в Бургас, където не е ясно в каква посока се движи.

Какво прави прокуратурата

Веднага след взрива в края на юли 2022 г. Окръжната прокуратура в Бургас образува дело за умишлено причиняване на експлозията и пожара. Докато това дело все още е висящо, а задържани няма, в края на юни 2023 г. избухва следващият взрив в същия обект. Двата случая се разследват в едно общо дело.

Два месеца след това Окръжната прокуратура в Бургас изпраща разследването на Софийската градска прокуратура (СГП). Причината е, че по него са събрани доказателства за извършена диверсия, научи Свободна Европа от свои източници.

Диверсията е от особената част на НК, в която са описани т.нар. престъпления срещу републиката. Логично е в случая да бъде разследвано подобно престъпление, защото компанията ЕМКО фигурира в списъка с обекти и дейности, които са от стратегическо значение за националната сигурност.

Това, което не е логично обаче, е прокуратурата да квалифицира деянието точно като диверсия при положение, че изначално ѝ е известно, че пострадалият обект не е държавен, а частен. Тя би могла да разследва тероризъм, например, но не го прави.

На 1 септември прокурор Мария Кабалакова от СГП пише постановление, с което приема делото от бургаските си колеги и назначава различни процесуални действия. Тя работи в специализирания отдел на Градската прокуратура и е част от екипа, който разследва и незаконната дейност на убития Мартин Божанов – Нотариуса, например.

По малко от три седмици след това, на 19 септември, Кабалакова пише ново постановление, с което частично прекратява делото. От разследването изчезва квалификацията за диверсия, защото прокурорката установява, че взривените два пъти складове на ЕМКО всъщност са частни.

Крайният резултат е, че досъдебното производство отново е върнато на Окръжната прокуратура в Бургас. Нито едно от тези действия по делото досега не е съобщавано и обяснявано публично от обвинителите. Не са ясни и причините за това развитие на казуса.

Каква е цялата предисторията

Около действията по разследване на посегателствата срещу Гербев и бизнеса му от години има съмнения дали прокуратурата действа обективно и ефективно, защото развоят на делото за Карнобат е сходно с други производства.

Първият взрив в обект на ЕМКО датира от 12 ноември 2011 в Ловнидол. Това е един от случаите, за които прокуратурата призна на 28 април 2021 г., че подозира намеса на агенти на ГРУ. Това признание дойде след серия международни журналистически разследвания в тази посока и обвинения от Чехия срещу Русия в „държавен тероризъм“.

Първоначалното разследване на взрива в Ловнидол достига до заключението, че там е установено „импровизирано взривно устройство“. Това се случва в края на 2013 г., но впоследствие делото е спряно. По онова време главен прокурор е Сотир Цацаров.

През май 2015 г. в София са отровени Емилиян Гебрев, синът му Христо и производственият директор на компанията му ЕМКО Валентин Тахчиев. Финландска лаборатория установява, че опита за убийствата им е извършен с вещество от семейството на Новичок.

Това обаче се разбира едва след неуспешното покушение срещу бившия двоен руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри, Великобритания, през март 2018 г.

Заради международния натиск по темата българската прокуратура е принудена да признае, че разследва подобно престъпление в България. Цацаров обаче го неглижира, като споменава пред медиите версията, че тримата българи всъщност са се натровили от салата с рукола. Впоследствие бившият главен прокурор се отмята от думите си с обяснението, че не е бил цитиран коректно.

Междувременно Цацаров заявява в интервю за „24 часа“, че „Русия не е заплаха за нашата национална сигурност“, а българската прокуратура сключва споразумение за обучение с руското държавно обвинение. То продължава да се изпълнява включително и след като България официално обявява за издирване агенти на ГРУ за отравянето на Гебрев и за организирането на общо чтири взрива, един от които е в Ловнидол.

Нещо повече – прокурорът, който наблюдава делото за отравянето, през 2018 г. се оказва част от делегация на българската прокуратура в Москва, заедно с тогавашния заместник главен прокурор Иван Гешев. На следващата година Гешев беше избран за главен прокурор.

Пет години по-късно той вече не ръководи прокуратурата, след като беше уволнен през юни 2023 г. Сега начело на държавното обвинение е бившият заместник на Цацаров и Гешев – Борислав Сарафов. Той е и единствен кандидат да заеме поста за нов 7-годишен мандат.

На този фон нито едно от разследванията, свързани с посегателствата срещу Гебрев и бизнеса му, не е достигнало до съдебна фаза. Няма и задържани.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036