Четири от общо деветте публични случая, с които правосъдната министърка Надежда Йорданова мотивира искането си до ВСС за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев заради уронване на престижа на съдебната власт, няма изобщо да бъдат обсъдени от членовете на съвета.
Това предвиждат правилата за провеждане на процедурата, приети от мнозинството от Пленума на ВСС в четвъртък. Според тях съдебните кадровици ще обсъждат само случаи, които са станали факт след назначаването на Гешев на поста му.
Това на практика означава, че те ще игнорират сигнала, подаден в Министерството на правосъдието от бившия съдружник във фирма „Жоси“ Георги Цолов Георгиев. Той твърди, че е прехвърлил на бащата на Гешев дял от дружеството, за да получи съдействие от прокуратурата в спор с друг съсобственик.
Друг от случаите, които са станали факт преди избора на Гешев за главен прокурор в края на 2019 г., е делото срещу Николай и Евгения Баневи. Заради изказвания на Гешев в качеството му на заместник главен прокурор двамата осъдиха България пред Европейския съд по правата на човека.
ВСС ще игнорира и действията на ръководството на прокуратурата по повод разследването за отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, както и обстоятелствата около искането за сваляне на имунитета на евродепутатката Елена Йончева.
Останалите случаи, споменати в искането на Йорданова са поредицата на Антикорупционния фонд “Осемте джуджета”, неразследваното полицейско насилие по време на протестите през лятото на 2020 г., публично изразеното от Гешев съмнение за възможно манипулиране на системата за случайно разпределение на делата в съдилищата, подигравателното му отношение към неправителствени организации и изземването на автомобили за нуждите на разследването на катастрофи.
Предстои Пленумът на ВСС да заседава на 4 април, когато да се произнесе по въпроса дали искането на Йорданова изобщо е допустимо за разглеждане.
Първото подобно искане беше внесено във ВСС през миналото лято от служебния ѝ предшественик и настоящ конституционен съдия Янаки Стоилов.
Тогава мнозинството от членовете на съвета не повдигнаха въпроса за липсата на правила, по които да мине обсъждането на искането по същество, а след няколкочасови дебати решиха изобщо да не го разгледат. Доводът им беше, че министърът на правосъдието няма правомощия да предлага отстраняване на главния прокурор.
Впоследствие Янаки Стоилов обжалва това решение пред Върховния административен съд и сезира Конституционния съд с въпроса дали основният закон предвижда възможност правосъдният министър да предлага на ВСС отстраняване на “тримата големи”.
В началото на февруари конституционните съдии потвърдиха, че Стоилов е имал право да отправи такова искане към съвета. На практика така те приеха, че съдебните кадровици са нарушили конституцията, отказвайки да разгледат предложението на служебния министър.
Междувременно ВАС пък прие на първа инстанция жалбата на Стоилов за основателна и отмени решението на ВСС, с което съветът отказа да се произнесе по искането му за отстраняване на Гешев. Сега предстои казусът да бъде разгледан окончателно на втора инстанция.
