Ани е на 19 и има 4 деца. Историите с такова начало рядко са щастливи и нейната не е сред тези изключения. Майката на Ани умира, когато тя е малка. Баща ѝ развива Алцхаймер и е настанен в дом. Така Ани се озовава на 12, съвсем сама в малкото село, в което е родена и което единствено познава.
Заживява с момче, също лишено от родителска грижа и не много по-голямо от нея, и скоро след това двамата, все още непълнолетни, стават родители. С времето животът става все по-сложен – децата им се раждат едно след друго и семейството идва в София с надеждата, че ще намери изход.
Отношенията между Ани и мъжа ѝ обаче се влошават до степен той насилствено да я принуждава да проси по улицата с най-малкото от децата им – двумесечно бебе. Живеят по входове в продължение на месец.
„Нямах изход, нямаше къде да отида. И с четири деца, просто нямаше накъде“, разказва тя. В отчаянието си започва да пита хората, от които проси, как да се свърже със социалните.
Случайно срещната жена ѝ помага да стигне до центъра за застъпничество и подкрепа „Зона заКрила“, където я откриваме и ние.
В годините Ани се е оказвала на пътя на различни институции – баща ѝ е бил настанен в институционална грижа, тя е родила няколко пъти, преди да навърши пълнолетие – но никой не я е разпознал като нуждаеща се от подкрепа дори и след като се е озовала на улицата с новороденото си бебе в края на зимата.
Всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие
Колко са децата като Ани и като децата на Ани, които обаче не получават никаква помощ, не може да се каже с точност. България не обобщава и не анализира данните за децата, пострадали от някаква форма на насилие.
МВР съобщава за 1863 престъпления срещу деца през 2022 г. В това число обаче попада само най-крайната и видима част от насилието, на което децата стават обект
Няколко институции събират различна информация за свои нужди, но липсват както обобщаване на тези данни, така и дългосрочни, мултисекторни политики за предотвратяване на различните видове насилие над деца. МВР например съобщава за 1863 престъпления срещу деца през 2022 г. В това число обаче попада само най-крайната и видима част от насилието, на което децата стават обект.
„Насилието не е някакъв изолиран феномен в България, за съжаление то се среща в много общества. Но данните, които установихме при проучване в България, са тревожни“, подчертава Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
Социологическото проучване, възложено от международната организация, показва, че всяко второ дете у нас е преживяло някаква форма на насилие. Най-често (45%) това е емоционално насилие, близо една трета от децата са преживели физическо насилие, а 15% – сексуално.
Причините системата за закрила да „изпуска“ някои от тези деца са комплексни и в различните населени места има някои различия. Могат да се откроят обаче лошата колаборация между различни институции или еднакви институции в различни райони, недостатъчното финансиране, недостатъчно като брой и ограничени като обхват социални услуги, неефективна законова защита за децата, жертви на насилие, липса на реакция на правоохранителните органи при домашно насилие.
Някои от формите на насилие пък са слабо разпознаваеми у нас – например емоционалното насилие. Когато става дума за деца, неглижирането също е форма на насилие над тях.
Зона заКрила
„Зона заКрила“ е модел, който се въвежда у нас пилотно от УНИЦЕФ, и цели да помага не само на отделните нуждаещи се, но и в комплексното решаване на тези проблеми.
Идеята на модела е в него да се „срещнат“ всички видове помощ, от които може да се нуждаят едно дете, една жена или деца и техните родители, когато са станали жертви на насилие – кризисна интервенция, социална и психологическа подкрепа, съдействие за медицинско освидетелстване, достъп до здравни грижи, както и правна помощ или подкрепа за щадящо изслушване в „Синя стая“ с цел избягване на допълнителното травмиране на детето в процеса на разследване.
Най-често до нас достигат случаи на сексуално насилие над деца“
„Най-често до нас достигат случаи на сексуално насилие над деца“, споделя Мария Чомарова, изпълнителен директор на фондация „Асоциация Анимус“, която управлява центъра.
По думите ѝ по всеки случай се работи най-малко по шест месеца, но често ангажиментите към потърсилите помощ продължават по година и половина и повече. Центровете по модела „Зона заКрила“ в България са три – в София, Шумен и Монтана. За шестте години от съществуването си те са подкрепили над 3200 деца и техните родители.
В момента УНИЦЕФ активно набира средства, с които да подпомогне разкриването на още три такива центъра – в Ямбол, Кюстендил и Варна. Целта е да бъдат подпомогнати с директна подкрепа още поне 450 деца и семейства, да бъдат обучени поне 150 специалисти, които ще могат да окажат допълнителна и по-качествена помощ на още 1800 деца в риск и техните родители.
За да бъдат устойчиви създадените практики обаче, държавната система за закрила трябва да ги припознае и след изтичането на пилотните проекти да поеме издръжката им. Засега това се е случило само в София, където Столична община поема център „Зона заКрила“ след 1 април 2023 г.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
