От приказките в детството, през синята тетрадка с римуваните стихове до любовта към българските думи – онези, позабравените, които припомня на своите читатели. Това е пътят, който довежда писателката Виктория Бешлийска до популярния ѝ блог „По дирите на думите“ и двата ѝ романа „Глина“ и „Сърце“.
Във вторник тя беше обявена за един от най-четени български автори на художествена литература за 2022 г. заедно с Георги Бърдаров и Здравка Евтимова. Инициативата по награждаване на най-четените български автори и на най-активните читатели е на Столичната библиотека. Това е осмият път, в който отличията се връчват.
Виктория Бешлийска е родена и израснала в Плевен. Споделя, че първите ѝ най-хубави спомени са свързани с думите – с приказката за китчето Ха, която дядо ѝ е разказвал вечер. В началните класове започва да пише и стихотворения.
„Бяха наивни и смешни, но имам чудесен спомен как се случваше това. Имах голяма синя тетрадка с твърди корици, с която се качвах на покрива на една от постройките в двора на къщата ни на село. Над покрива се простираха клоните на стара кайсия. Седях там с часове, ядях плодове и пишех римувани стихчета“, казва Бешлийска за Ladyzone.
Макар да завършва математическата гимназия в Плевен, словото я привлича към българската филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като учител по български език и литература, както и като редактор на списания и художествена литература.
Нуждата ѝ да се свърже със себе си чрез писането я подтиква да създаде Фейсбук блога „По дирите на думите“. Днес той има 64 хиляди последователи. Първоначално целта ѝ е да споделя впечатления от книги, пътешествия и интересни ежедневни моменти. По-късно идва и идеята да събира стари български думи, които вече не се използват толкова често в ежедневието.
През 2018 г. в Деня на народните будители 1 ноември, когато е и нейният рожден ден, тя моли читателите на блога си да ѝ подарят по една забравена българска дума.
„Исках да накарам хората да си припомнят нещо интересно от родните диалекти и заедно с това да споделят хубави истории. Читателите приеха идеята с голямо въодушевление и ме засипаха с нечувани думи от всички краища на България“, спомня си Бешлийска.
Тогава тя решава да отдели място в блога си на всяка една подарена дума. Така започва и познатата поредица, която продължава и до днес.
Вдъхновението за първата си книга Бешлийска намира съвсем неочаквано в трънското село Бусинци. По време на една от своите разходки тя се натъква на Музея на керамиката в селото. Той оставя следа в съзнанието ѝ и тя започва да разказва на близките си за него.
„А колкото повече разказвах, толкова повече Велико /грънчарят в книгата/ израстваше в съзнанието ми като образ. Виждах го да мъкне чувалите с изкопана глина на гръб, да върти грънчарското колело ден и нощ“, разказва тя за Момичетата от града.
В основата на сюжета стои легендата от XVII век за грънчарите от село Бусинци, които са получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си.
„За мен е важно езикът да предава духа на времето, за който разказва… Пишейки, за мен бе важно да пазя баланса между тях и съвременния език, така че познатите думи да отворят път на непознатите, без последните да се превръщат в препъникамъни“, казва тя за Момичетата от града.
„Глина“ получава европейската награда за дебют „Еврокон 2022“ от книжарница „Хеликон“. Книгата също така вдъхновява много хора да пропътуват стотици километри, за да видят Музея на глината в село Бусинци.
В края на 2022 г. излиза и втората книга на Бешлийска – „Сърце“. Този роман също е вдъхновен от място, което авторката посещава без никакви предварителни очаквания.
„На тези места добих странното усещане за попадане в един въртеж на времето, където всичко е едно и то не тече по обичайния си начин. Тези странни усещания са свързани с едни образи, които ти се явяват в главата, идват – неканени“, казва тя.
Така пред Пещерата на нимфите близо до Мадарския конник Бешлийска намира образите на двамата главни герои в книгата си „Сърце“.
Макар с книгите си да връща към едни отминали времена, обичаи и нрави, Бешлийска вярва, че мостът към миналото винаги минава през днешния ден.
„“Биенето в гърдите“ идва от уповаването на конкретни моменти от историята и забравянето на други и за жалост – в повечето случаи е показност по време на националните празници, която е гола, защото зад нея не стоят действия в посока на грижата за родното в съхраняването на култура, история и природа“, казва тя за Момичетата от града.
След успеха на първите си два романа Бешлийска вече работи и по трети. В него тя ще запази погледа към миналото, докато разказва за жените в своето семейство, но ще добави повече веселост и жизнерадост.
