Опозиционните партии „Възраждане“ и „Има такъв народ“ (ИТН) сезираха Конституционния съд (КС) за промените в основния закон. Те обжалват всички 23 изменени параграфа в Конституцията, но основно са против тези за съдебната реформа, които ограничават правомощията на главния прокурор.
Това се случва, след като преди дни президентът Румен Радев сезира КС заради няколко поправки, повечето от които намаляват неговите правомощия. Сред тях са възможността депутати и министри да са с двойно гражданство, ограничаването на избора на държавния глава за служебен премиер, възможността НС да работи, дори да не успее да назначи кабинет, председателите на върховните съдилища и главният прокурор да се назначат, без да е издаден указ.
В края на миналата година парламентът окончателно прие изменения в Конституцията с гласовете на формациите, които подкрепят правителството – „Продължаваме промяната – Демократична България“, ГЕРБ и ДПС. Те изготвиха и приеха промените в рамките само на 6 месеца.
Двете партии, които сезират КС, имат общо 48 депутати, точно колкото е необходимо за това.
„Днес жалбата вече е подписана, 40 страници аргументация по абсолютно всяка от точките, която беше приета и променена от това Народно събрание“, каза лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов в съвместно изявление с представители на ИТН.
„Атакуваме всяко едно нещо, което предложиха, просто защото те за цялостно творчество получиха огромна двойка, ако мога така да се изразя“, добави председателят на ПГ на ИТН Тошко Йорданов.
Според него това било мнението на всички професионални гилдии в областта на правото, „включително и на любимата им Венецианска комисия, която ги съсипа“. Макар че тя отправи някои критики и препоръки обаче, Европейската комисия за демокрация чрез право, каквото е официалното ѝ название, като цяло одобри промените, съобщиха през октомври от правосъдното министерство.
Петър Петров от „Възраждане“ добави, че това, което ги отличава от искането, внесено от президента, е, че оспорват сърцевината на конституционните промени – глава „Съдебна власт“. Според тях по същество орязването на правомощията на главния прокурор, разделянето на Висшия съдебен съвет, промяната на мандатите на ръководителите в съдебната власт и на начина на назначението им не може да бъде извършено от Обикновено Народно събрание.
Освен това то променя баланса между властите и възможността за взаимен контрол между тях, мотивираха се още от двете формации.
