Кой ще победи на изборите в Германия, които предстоят на 26 септември? Въпросът интересува не само германците, защото за всички европейци е важно кой ще управлява най-голямата икономика в ЕС. Дългогодишната доминация на християндемократите на Ангела Меркел изглежда вече се пропуква. А заплахата за първото им място идва не от традиционните конкуренти от левицата, нито пък от актуалните в последните години националисти. Вълната този път е в зелен цвят.
Последните социологически проучвания в Германия показват, че пет месеца преди изборите първа политическа сила е “Алианс 90/Зелените“. Според прогнозите те събират подкрепа от 26%.
Така възходът на националистите в последното десетилетие вече не е най-обсъжданата тема. Те изненадаха и уплашиха мнозина на последните парламентарни избори във федералната република през 2017 г., когато Алтернатива за Германия (AfD) се превърна в трета политическа сила, веднага след традиционните лидери от Християндемократическия съюз (CDU) и Социалдемократическата партия (SPD).
Четири години по-късно, след като канцлерът Ангела Меркел обяви, че ще се оттегли от властта след изборите през септември, политическата ситуация в Германия изглежда много по-различно.
Проучванията сега дават 26 на сто подкрепа за „Зелените“, следвани CDU с 23%, техният коалиционен партньор SPD – 14%, което е с два пункта повече от AfD и с 3 пред либералите от Свободната демократическа партия (FDP).
В следващите редове описваме какво превърна “Зелените“ във фаворит за следващите избори и какво може да означава това за бъдещето на Германия.
От крайности до разумен подход
Както голяма част от зелените политически партии, тази в Германия е създадена през 1980 г. от ветерани от протести, които са защитавали много и различни каузи. Сред тях има природозащитници, пацифисти, представители на феминистки организации, защитници на животните и дори консерватори.
Въпреки липсата на здрави основни, партията успява да влезе в парламента още в първото си участие в избори през 1983 г. Тогава „Зелените“ стават известни с шумните си акции, а до края на 90-те години се фокусират основно върху няколко теми – противопоставяне на ядрената енергетика, поддържането на мирни отношения и защитаване на граждански права.
През 1993 г. те се обединяват с източногерманската “Алианс 90“, която е плод на обединение на много формации с близка до “Зелените“ идеология, макар и значително по-прагматична. Въпреки това дълги години в партията се води спор именно между представителите на идеалистите и по-прагматично настроените.
За пръв и досега единствен път обединението достига до властта през 1998 г., когато влиза в коалиция със социалдемократите.
За пръв и досега единствен път обединението достига до правителството през 1998 г., когато влиза в коалиция със социалдемократите от SPD, която се задържа на власт до 2005 г. Тогава Йошка Фишер става външен министър от квотата на „Зелените“ в правителството на Герхард Шрьодер.
През този период партията постепенно започва да изпълнява целите си, като решението за затваряне на ядрените реактори до 2020 г.(отменено няколко години по-късно). Налагат се обаче и политически отстъпки – като участието на Германия в конфликта в Косово, както и инвазията в Афганистан, което води до вътрешнопартийни конфликти.
Участието във властта и добиването на политически опит на членовете на партията постепенно води до преосмислянето на някои идеи, което пък довежда до разширяване на влиянието ѝ.
След преминаването в опозиция, партията се насочва повече към местната власт и участие в местните парламенти на отделните провинции.
Партия с повече от една тема
Разбира се, темата, свързана с природата, продължава да бъде от основните за партията в последното десетилетие. Тя имаше своята голяма победа през 2011 г., когато след трагедията във Фукушима през 2011 г. дебатът за затварянето на ядрените централи отново беше подновен и възприет дори от CDU, чието правителство реши всички реактори да бъдат затворени до 2022 г.
Наравно с това “Зелените“ продължиха да настояват за по-бързия преход към нисковъглеродна икономика и намаляване на емисиите в страната. Тези искания постепенно се появиха и в говоренето на основните политически сили CDU и SPD и дори бяха основна тема на изборите за Европейски парламент през 2019 г. Тогава смятаната за малка партия постигна забележителен резултат и стана втора политическа сила с 20.5 % от гласовете.
“Зелените“ започнаха да говорят по много по-широк кръг от теми и се превърнаха в пълна противоположност на националистите.
Възприемането на зелените идеи от традиционните партии и възходът на AfD провокираха “Зелените“ да говорят по много по-широк кръг от теми. Те се превърнаха в пълна противоположност на националистите, а сред позициите, които партията защитава, са предоставянето на по-широки права за мигрантите, включително премахването на политиката срещу второ гражданство, равенството между половете, подкрепа за правата на LGBT хората и не на последно място – по-широка международна интеграция.
Те също така възприеха и много по-приятелски за бизнеса тези, като се обявиха за разширяването на обема на държавното подпомагане и насърчаване на инвестициите, стига да отговарят на условията за устойчиво развитие. Това пък още повече допринесе за развиването на образа им на центристка партия.
Всичко това помогна на „Зелените“ да достигнат до участие в 11 от общо 16 правителства в отделните федерални провинции. През март те успяха да задържат и единственото си премиерско място – в провинция Баден-Вюртемберг, и да увеличат присъствието си в Рейнланд-Пфалц, където управляват заедно със SPD.
Твърдост към Русия и Китай
Освен с подкрепа за ЕС и НАТО, “Зелените“ се отличават с твърдите си позиции спрямо Русия и Китай, което пък ги отличава от CDU и SPD. Те са твърди противници на подкрепяния от Меркел “Северен поток 2“, както и на инвестиционната сделка между ЕС и Китай, позволяваща по-голям достъп за европейските фирми до азиатската страна.
По повод тези две позиции, християндемократът и председател на комисията по външна политика в Бундестага, който беше и кандидат за лидер на CDU, Норберт Рьотген, дори заяви, че “колкото и да ми е неудобно “Зелените” имат най-ясни позиции по отношение на Китай и Русия спрямо всички останали партии“. По неговите думи именно “Зелените“ са най-реалистичен и подходящ партньор по отношение на външната политика.
Именно това крие и друга много добра предпоставка за участието на партията във властта – те са предпочитан партньор за всички освен за AfD.
Благодарение на нарасналото влияние на “Зелените“ в последните четири години германците станаха свидетели и на нещо нечувано до този момент. За пръв път в своята история партията издигна своя кандидатура за канцлер. Досега това се очакваше само от основните партии CDU и SPD.
В средата на април коалицията посочи съпредседателка си Аналена Бербок.
“Дълбоко убедена съм, че държавата се нуждае от ново начало, за да премине през това ново, пълно с предизвикателства десетилетие“, каза тя след избирането си и допълни, че партията има шанс да се превърна във водещата сила в Германия.
Позициите на “Зелените“ и конкретно на Бербок се засилват и благодарение на това, че техните опоненти се намират в неизгодно положение.
Управляващите християндемократи са притиснати заради неодобрението, свързано с действията по справяне с пандемията, а и не успяват да превърнат популярността на Меркел в реален резултат. Партията премина през политически скандал, свързан с доставка на предпазни средства и изглежда ѝ предстоят допълнителни вътрешни сблъсъци заради кандидата за канцлер. В тази борба ще се сблъскат новият, но много непопулярен лидер на Християндемократическия съюз Армин Лашет и лидерът на сестринската партия от Бавария Християнсоциален съюз Маркус Зьодер.
В още по-неизгодна позиция са социалдемократите, чието доверие в последните години тотално се срина, а техният кандидат Олаф Шолц изглежда като невъзможна кандидатура.
Всичко това, заедно с проблемите на AfD, свързани с разследванията за връзки с неонацисти и нарушаване на конституцията, правят участието на “Зелените“ в следващото управление почти сигурно. Според анализатори най-вероятна изглежда коалицията със CDU, но не се изключва и вариант за съюз със SPD и по-малките партии.
При всички положения изглежда ясно, че времената на доминирана изцяло от двете големи партии политика в Германия е отминало.
