Министерството на външните работи (МВнР) на България е работило съвместно с френското Председателство на Европейския съюз по изготвянето на предложението за решение по казуса за Северна Македония. Това стана ясно от позиция, публикувана от ведомството в неделя вечер.
МВнР призовава и Комисията по външни работи към Народното събрание, както и Министерски съвет, да се произнесат максимално бързо по въпроса, за да може след това министерството да продължи дипломатическата работа по казуса в Европейския съюз.
По предложението от българска страна е работило МВнР, а не Петков
Министър на външните работи е Теодора Генчовска. Тя беше излъчена за поста от „Има такъв народ“. Съобщението на МВнР идва само ден, след като лидерът на партията Слави Трифонов каза, че той не е знаел какви разговори са водени между България и ЕС и е научил за тях от самото предложение. Това по думите му означава, че преговорите не са водени от външно министерство и Генчовска, а от Кирил Петков, който е водил различна политика по казуса от тази на ведомството.
Позицията на МВнР показва, че не са верни твърденията на Трифонов. Външно министерство е работило по изготвянето на така нареченото френско предложение през последните 6 месеца и външният министър Генчовска би следвало да е запозната с него.
Името й и ролята на самия външен министър не се споменава никъде в позицията.
Твърденията на лидера на ИТН бяха опровергани и от „Продължаваме промяната в събота вечерта. Те казаха, че Трифонов разпространява неверни твърдения и прави вредни политически внушения относно това как е протекла работата между България, Северна Македония и Европейския съюз, за да се стигне до френското предложение.
Френското предложение всъщност са 3 свързани документа
От съобщението на външно министерство става ясно още, че няма един единствен документ, който да отговаря на всички изисквания на България, свързани с членството на Северна Македония в ЕС. Затова са изготвени три взаимосвързани документа – Преговорна рамка, Заключения на Съвета на ЕС и Протокол от съвместно заседание по чл. 12 от Договора от 2017 г.
Според МВнР те заедно отговарят на всички изисквания на България според Рамковата позиция, на Декларацията на НС от 2019 г. и на заключенията на КСНС от 2022 г. Същевременно са приемливи за държавите-членки на ЕС и за Република Северна Македония.
За да изготви документите, Френското председателство е провело срещи с всички български институции с отношение по темата и след продължителна работа е проявило разбиране към позициите на държавата, пишат от външно и приветстват „конструктивния подход“.
„Франция доказа не само своето приятелство с нашата страна, но и своята посветеност на процеса по разширяване на ЕС“, съобщава МВнР.
Парламентът незабавно трябва да обсъди предложението
Следващата стъпка, която външно министерство трябва да направи сега, е да изготви официалната българска позиция по така нареченото френско предложение и да я представи на европейско ниво. Това обаче не може да стане преди то да бъде обсъдено в Народното събрание.
Българските дипломати не могат да се произнасят по предложението преди да има позиция от парламента. Ако такава няма, те трябва „да се придържат към Рамковата позиция, Декларацията на НС от 2019 г. и към заключенията на КСНС от 2022 г., на които предложеният проект на Преговорна рамка сам по себе си не отговаря напълно“, припомнят от министерството.
Заради това МВнР призовава Комисията по външната политика да проведе заседание по темата незабавно, на което да участва и външно министерство. Според ведомството на него трябва да бъдат обсъдени всички налични документи, да бъде формулирана консолидирана българска позиция и да бъдат определени последващите действия на българската дипломация.
Те пишат още, че би било „оптимално“, ако още преди това и Министерският съвет изрази становище по въпроса. Правителството реши миналата седмица, че всяко предложение, свързано с ветото на България върху преговорите за Северна Македония, трябва да се гледа в Народното събрание, а не от министрите.
В четвъртък следващата седмица в Брюксел започва Европейският съвет, на чиито дневен ред има точка, свързана с ветото, което София наложи върху преговорите на Скопие за присъединяване към блока през 2018 г.
В същия ден в Брюксел ще бъдат и лидерите на страните от Западните Балкани, които ще се срещат със своите колеги от страните-членки на ЕС. От понеделник се очаква интензивна дипломатическа дейност във всички столици на ЕС и в Скопие по отношение на френското предложение. Френското председателство изтича на 30 юни и Париж имаше амбиции за постигане на сериозен прогрес по въпросите за разширяването на Европейския съюз по време на председателството си.
Правителството в Северна Македония не е коментирало европейския документ. Външният министър Буяр Османи каза, че ще даде своята позиция, „когато му дойде времето“. Скопие все още не е получило официално предложението, тъй като то трябва първо да се одобри от всички държави членки.
Лидерът на опозицията отхвърли предложението и каза, че то ще доведе до „българизация на Македония на части“. Той проведе протест в събота в Скопие, на който поиска предсрочни избори пред десетки хиляди събрали се хора.
