Може ли наистина, въпреки всичко, той отново да стане президент? Въпреки секс партитата, присъдата за данъчни измами и списъкът със скандали, дълъг колкото ръката?
Токшоутата го обсъждат, политиците го обмислят. Може ли 85-годишният Силвио Берлускони, бизнес магнат, който стана най-дългогодишният следвоенен министър-председател на Италия, да увенчае изключително цветната си кариера, като стане държавен глава, когато депутатите решат през януари?
„Това е моята мечта“, казва Антонио Таяни, който е съосновател на дясноцентристката партия Forza Italia през 1993 г. заедно с Берлускони, а днес е неин вицепрезидент.
Бизнес, футбол и политика
В централата на партията, под усмихнатите снимки на по-младия Берлускони, до думите „честност, опит, мъдрост“, Таяни говори за възхода на човек, чиито предани поддръжници наричат Il Cavaliere – Рицарят.
„Берлускони е лидер като предприемач, лидер във футболния сектор като собственик на „Милан“, един от най-важните политици в историята на моята страна, който работи усилено в полза на трансатлантическите отношения“, обяснява той пред BBC.
Политическите постижения на бившия министър-председател бяха засенчени от безбройните му наказателни обвинения – въпреки че единствената присъда, която не беше отменена по обжалване, беше за данъчни измами – и от прословутите му секс партита, които той наричаше „бунга бунга“ и които често включваха някои от момичетата, които той се опитваше да популяризира по време на кариерата си.
Присъдата му за това, че си е платил за секс с непълнолетна мароканка, наречена „Руби Крадлата на сърца“ беше отменена, въпреки че той все още е изправен пред две обвинения в подкупване на свидетели, за да запази мълчанието им. Заради всичко това от BBC питат Таяни: Има ли Берлускони морал да заеме най-високата длъжност в страната?
„В тези обвинения има много бла-бла-бла“, отговаря верният на Берлускони политик. „Това е картината, обрисувана от левите партии, вестници и съдии.“
„Най-преследваният човек“
Това, че Il Cavaliere се разглежда сериозно като кандидат на дясното, до голяма степен се дължи на широко разпространеното схващане сред италианците, че съдебната система отдавна е силно политизирана сред неговите поддръжници и че той е нейна жертва.
„Аз съм най-преследваният човек от прокурори в историята на света“, каза той веднъж.
Но освен безкрайните му правни проблеми, безбройните му пропуски са допринесли за усещането за ужасна непригодност сред неговите недоброжелатели.
От описването на Барак Обама като „млад, красив и загорял“ до обявяването на „по-добре да харесваш красиви жени, отколкото да си гей“, неговата популистка реторика през десетилетията развеселява и ужасява в еднаква степен.
„Разбира се, че някои изречения бяха срамни“, казва Лиа Куартапеле, депутат от лявоцентристката Демократическа партия, подбирайки внимателно думите си. „Но ние му се противопоставихме извън скандалите. Те бяха това, което удари въображението, особено в чужбина, но му се противопоставихме с мотива, че не прави правилните неща за страната – той правеше много за собствените си интереси.“
Куартапеле също се оплаква от някои от идеите му относно жените, като например предлагането на заплата за жените, за да останат вкъщи като домакини.
„Извеждането му на предна позиция рискува да бъде голям автогол от дясното крило, пренебрегвайки потенциалната реакция. Италия се нуждае от нещо различно от крачка назад в миналото“, на мнение е тя.
Но възрастта и политическото дълголетие едва ли са пречка в страна, където лидерите от политиката до бизнеса рядко излъчват младежка динамика.
В края на мандатата си като президент Берлускони трябва да е на 92 години. Не би ли бил твърде стар? „Вижте кралица Елизабет“, отвръща Антонио Таяни. „Проблемът не е във възрастта, а в ума. Силвио Берлускони е не само миналото, той е и настоящето. От 1994 г. до днес през 2021 г. той все още е в центъра на политическия дебат след много, много атаки. Това е победа за него.“
Независимо дали е за или против, има широко разпространен консенсус, че Силвио Берлускони е бил фундаментален в съвременната италианска политика – популист, бизнес магнат, който предшества Доналд Тръмп с повече от две десетилетия.
„Берлускони беше забележителна фигура, много противоречива, но важна. Той търси не точно отмъщение, а да бъде реабилитиран“, казва професор Джовани Орсина от римския университет LUISS. „Той иска страната да приеме, че той е бил държавник, а не каторжник.“
Въпросът е дали той таи президентски амбиции за свое собствено добро или за доброто на Италия.
В очите на Берлускони двете неща са едно и също, според проф. Орсина.
Животът на Силвио Берлускони често отразява сапунените опери, които неговите телевизионни канали за първи път донесоха от САЩ в Италия. Той е играл ролите на сърцеразбивач, герой и оцелял, така че може би последната му сцена ще бъде като завръщащия се блуден син.
Джовани Орсина вярва, че никога не трябва да се подценяват възможностите на Берлускони.
„Твърди се, че съветниците на Берлускони са му казали, че е напълно луд, когато за първи път е станал телевизионен магнат и отново, когато е искал да стане министър-председател“, казва проф. Орсина. „Това е човекът на невъзможното.“
