Бунтуве, запалени коли, извънредно положение и няколко мъртви. Причина за това стана избирателна реформа, а мястото е Нова Каледония – остров и френска територия, която се намира на изток от Австралия.
Протестите в Нова Каледония започнаха преди 12 дни, като те бяха предизвикани от изборни промени, които според несъгласните с тях намаляват тежестта на местните канаки в изборите.
В понеделник протестите се превърнаха в бунт и вече са довели до смъртта на петима души в района на каледонската столица Нумеа. В сряда Франция обяви извънредно положение, с което даде на изпълнителната власт повече правомощия, за да държи ситуацията под контрол.
Последният път, в който Франция е налагала такива мерки на някоя от отвъдморските си територии, е през 1985 г., също в Нова Каледония.
„Ситуацията остава много напрегната“, каза френският премиер Габриел Атал в четвъртък, след като върховият комисар на Нова Каледония Луи Льо Франк каза, че „вървим директно към гражданска война“.
Нова Каледония става френска територия през 1853 г. под управлението на император Наполеон III. След Втората световна война островът се превръща в отвъдморска територия, а през 1957 г. всички канаки, представители на местното население, получават френско гражданство. Сега на острова се намира френска военна база.
В продължение на десетилетия на острова има напрежение между канаките, които стремят към независимост, и потомците на французите, които са колонизирали острова преди десетилетия и искат страната да остане част от Франция.
Каква е причината за протестите
Причината за размириците е обсъждането в Париж на изменение на френската конституция, с което да се направят промени в избирателните списъци в Нова Каледония.
В сряда френският парламент одобри законопроекта, който наред с другите промени ще даде право на глас на местните избори на жителите, които са живели в Нова Каледония в продължение на 10 години.
Досега право на глас имаха само гражданите, които са се заселили на острова преди 1998 г., както и техни потомци.
Протестиращите смятат, че мярката ще облагодетелства профренски настроените политици в Нова Каледония и допълнително ще маргинализира канаките, които дълги години са били обект на политика на сегрегация и дискриминация.
Какво се случи до момента
Протестите започнаха преди 12 дни и вече доведоха до смъртта на петима души, включително двама полицаи. В понеделник те се превърнаха във въоръжени сблъсъци с палежи и грабежи.
Сред петимата загинали са двама членове на местната общност канак на острова, каза в четвъртък френският министър на вътрешните работи и отвъдморските територии Жералд Дарманин.
Той съобщи и че 10 души, всички предполагаеми членове на движението за независимост, известно като Координационното звено на Field Acton, са поставени под домашен арест. През април групата е подкрепила няколко протеста срещу френските власти на острова, пише АФП.
Според върховния комисар на Нова Каледония Луи Льо Франк най-малко 60 служители на силите за сигурност са ранени, а 214 души са арестувани при сблъсъците с полицията, палежите и грабежите в четвъртък.
В същия ден френският президент Еманюел Макрон поиска представители на привържениците и противниците на независимостта на Нова Каледония да участват във видео разговор с него. Срещата обаче беше отменена, тъй като двете страни „не искат да разговарят помежду си“, предаде АФП.
В сряда Франция въведе извънредно положение в Нова Каледония за най-малко 12 дни, като увеличи правомощията на силите за сигурност за потушаване на смъртоносните размирици на архипелага.
Каква е историята на Франция с Нова Каледония
В Нова Каледония живеят около 270 хиляди души. От десетилетия насам на острова има напрежение между местното население канаки и потомците на французите, които са колонизирали острова.
Нова Каледония дълго време е била затворническа колония на Франция, а сега там има френска военна база.
През 80-те години на миналия век тя е разтърсена от насилие, включващо убийства и отвличания. Това води и до десетки смъртни случаи.
Тристранни споразумения, постигнати между сепаратистите, лоялистите и френското правителство, в крайна сметка признават канаките за коренно население на Нова Каледония и поставят началото на процес на самоопределение.
Според преброяване от 2019 г. 41,2 % от населението на Нова Каледония се определя като канак, а 24,1 % – като европейско. Канаките са изправени пред значителни социално-икономически трудности, включително по-ниски заплати и по-високи нива на бедност, пише Политико.
