България остава сред страните с най-висока инфлация в сравнение със средната за Европейския съюз. 2022 година вероятно ще приключи с инфлация малко под 20%, двуцифрени стойности се очакват и за настоящата година. Само хранителните стоки са поскъпнали с повече от 50%, показват данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
При това положение може да се обясни притеснението на хората за това, което предстои, казва финансистът Десислава Николова пред БНР.
Освен че високата инфлация няма да остане в предходната година, най-вероятно е страната ни да изпадне и в рецесия, смята Николова и отбелязва, че въпросът не дали, а колко дълбоко и продължително ще ни засегне този процес.
И още един риск за задълбочаването на инфлационните процеси пред България – политическата нестабилност и спиралата от избори, в която се оказа страната ни.
Данни на националната статистика показват, че през изтеклата година доходите ни са изостанали със 7-8 процента от ръста на инфлацията. А пълна компенсация на поскъпването на живота не е постигнато нито в частния, нито в бюджетния сектор. Нещо повече, в не малко сфери доходите не са актуализирани въобще.
А данните на БНБ показват друго. Задълженията на домакинствата под формата на кредити в края на ноември стигат 33 млрд. лева след огромния ръст на заемите за покупка на имоти през миналата година. Ръстът е с повече от 16% за една година. Въпросът сега е колко от длъжниците ще успяват да покриват кредитите си в условията на рекордна инфлация и прогнозиран ръст на лихвите до 2%.
И още, незначителният ръст на лихвите по депозитите, който се очаква до края на годината, няма да спаси парите ни от инфлацията, но дава определена сигурност на вложителите, още казва Десислава Николова. В потвърждение на очаквания ръст на лихвите върху спестяванията е и политиката на банките да връщат познати форми на депозити.
