В началото на миналия век се ражда идеята за изграждането на яз. „Копринка“

На днешния ден преди 75 години е открито официално строителството на яз. „Г. Димитров” /дн. язовир “Копринка”/, където полагат бригадирски труд много старозагорци. Разположен е по поречието на река Тунджа, в Долината на розите, на 7 км от Казанлък. Дълъг е около 3 км и има множество ръкави и заливи.

 

А ето и 7 факта за яз. „Копринка“, които може би не знаете:

 

1.Идеята за изграждането на язовир на реката възниква в началото на миналия век. За тази цел 1923 г. се създава водният синдикат „Тунджа“, който през 1928 г. изготвя проект за язовирна стена при с. Копринка и за деривация до Стара Загора. Поради липса на средства синдикатът преустановява дейността си през 1935 г.

 

2.След Втората световна война идеята се подновява и след обстойни проучвателни и проектни работи, извършени през 1946 г. от „Енергохидропроект“, нарочно създадената строителна секция „Копринка“ към Министерството на строежите започва строителството през 1947 г.

 

3.Две години по-късно към Министерството на енергетиката се създава държавно стопанско предприятие „Копринка“, което продължава строителството, за да го завърши през 1955 г.

 

4.Хидровъзел „Копринка“ включва язовир „Копринка“ с едноименната подязовирна водна централа, ВЕЦ „Стара Загора“, напоителни канали, главен деривационен канал с дължина 26 км, захранван допълнително от осем водохващания, изравнителен басейн под ВЕЦ „Копринка“ и горен изравнител на ВЕЦ „Стара Загора“.

5.Язовирната стена е изградена по проекта на инженерите Минчо Иванов и Иван Савов, а главният напоителен канал е проектиран от инж. Разсолков.

 

6.На 23 август 2004 г. каскадата Копринка, включваща двете водно-електроцентрали и прилежащата им инфраструктура, е продадена на търг за 16,2 млн. лева. Победител е Енерго-Про България ЕАД, дъщерна фирма на чешката Energo-Pro A.C.

 

7.При строителството на язовир „Копринка“ е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис от специалисти археолози към Археологически институт при БАН в периода 1948 – 1954 г.