ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 66, 1990 г.
ПО ПОВОД НА ПУБЛИКУВАНОТО
ДА СЕ ЧУЕ И ДРУГАТА СТРАНА
С чувство на горчивина прочетох статията „Царят дава, пъдарят не дава” (публикувана във в. „Септември”, бр. 58 от 20. 07. 1990 год.). ако авторката е целяла сензационност или е искала да демонстрира висока журналистическа ерудиция, може би е успяла да постигне това, вплитайки в материала си не само актуално политически нотки, но и лично пристрастие към проблема. Съвсем съмнителен е „задълбоченият поглед” в преписката, след като с този материал се цели да се внуши на читателите на в. „Септември” чувството за правда чрез изкривяване на истината. Аз бих искал да изясня конкретните факти (за да спазя „бюрокрацията”).
Ще започна с това, че не съм обявил моето намерение да се обединят двете длъжности (личен състав и организатор по подготовка на кадри). Ако авторката е запозната добре с документите, както твърди, би могла да види, че това е решение на стопанския съвет на ИМХВП, прието на неговото заседание, проведено на 16. 01. 1989 г. На заседанието е разгледан и обсъден въпросът за съвместяване или съкращаване не само на тези две длъжности, а още на 14 други.
Промените в ИМХВП, в които Желева се съмнява, действително се осъществяват, но първите стъпки бяха трудни, защото, наред с икономическите аспекти, се решават и човешки съдби, а не просто съкращаване на щатни бройки.
За създаване на по-добра организация на работа и уплътняване на работното време след получаване на съгласие на институтския профкомитет още в началото на 1989 г. бяха съвместени редица длъжности от административния и помощния персонал, а именно: 1. библиограф и библиотекар, 2. трудовик и деловодител, 3. технически сътрудник в „Личен състав” и организатор по подготовка на кадри, 4. майстор специалист по научна-апаратура и шофьор.
Бяха съкратени длъжностите: технолог в отдел „ККРД”, началник на „Административното обслужване”, архивист, механик на изчислителна техника, бояджия и водопроводчик.
Една от съвместените длъжности в института беше завеждащ „Личен състав” и „Подготовка на кадри”, а не в обратния ред, тъй като нормативните документи по труда изискват предприятието (организацията) задължително да имат в щатното разписание длъжности като: личен състав (кадровик), касиер и др. А както се вижда от статията, Тонка Гуманова Георгиева отказва да заеме така съвместената длъжност, тъй като основната й месечна заплата щяла да бъде 165 лв. Заповед с подобен текст не й е връчвана и въпреки многократните ми обяснения, че ще получи увеличение, а не намаление на заплатата си (съгл. Чл.- 257 ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда), Георгиева отказва да заеме предлаганата й длъжност.
Позовавайки се на решението на стопанския съвет на ИМХВП и полученото съгласие на институтския профкомитет за съкращаване и съвместяване на по-горе споменатите длъжности на всички, включително и на Георгиева, бяха връчени заповеди-предизвестия, при спазване на изискванията на чл. 326, ал. 2 и чл. 335 ал. 1 от Кодекса на труда.
Може би на авторката не й е известно, че в едномесечния срок на предизвестието лицето, на което то е връчено, има право да го оспори писмено пред ръководството и да посочи доказателства (документи) и други обстоятелства, които са в негов интерес и могат да послужат за закрила, както и да доведат до решение (ако са основателни), при което да не бъде връчена окончателна заповед за прекратяване на трудовия му договор.
Зад отказа на Георгиева да заеме така съвместената длъжност, може би се криеше страхът от невъзможността й за справяне с работата.
Между впрочем след заемане на длъжността организатор по подготовка на кадри многократно се уверявах, че личните й възможности и професионална квалификация са далеч от изискващото се равнище, за да се справи с кадровата политика на институт като нашия.
Така че след като отказа да заеме съвместената длъжност и не направи никакви писмени възражения, съвсем не се учудих на молбата й да бъде назначена комисия, на която да предаде всички документи и досиета.
Не отговаря на истината посоченото в статията, че Тонка Георгиева към момента на прекратяване на трудовия й договор е била профгрупорг. Да, тя е била такава, но до началото на 1987 г. Наистина нейното лично желание да събира профсъюзния членски внос и да се занимава с профсъюзна дейност въведе в заблуда и самите нас, поради което без да извършим проверка на протоколите от профсъюзната отчетно-изборна кампания от 1987 г., сме побързали в срока на предизвестието да поискаме разрешение от отрасловия профсъюз и такова е получени преди изтичане на този срок. Така че Гуманова не може да се ползува от закрилата на чл. 47, ал. І или ІІ от КТ. И преди да завърша, ще бъда принуден да призная, че наистина ОбС на БПС в лицето на Господин Новаков прояви голяма активност и неколкократно бях „заплашван”, че ако не възстановя Георгиева на работа, ще бъда санкциониран на 2 пъти с глоби от по 200 лева.
Тъй като всички ние се преустройваме и говорим за законова държава и стремеж законите спрямо всички да се изпълняват и действуват еднакво, смятам, че ако авторката на материала представя фактите тенденциозно с цел моето злепоставяне, би могла да отвори Кодекса на труда и да прочете, че наистина по чл. 407 от КТ профсъюзните контролни органи могат да прилагат административни мерки, които представляват задължително предписание (ал. ІІ на чл.407) до подаване от страна на работника молба за разглеждане на трудовия спор пред компетентния орган, а това в случая е съдът. Защо Георгиева, която иначе явно добре знае правата си, за да стигне и до среща с проф. Кръстьо Петков, досега не е подала молба до съда за решаване на спора и чието решение е задължително и се изпълнява и от двете страни, а ако не се изпълни, съответно се издава изпълнителен лист, следват санкции и т. н.?!
Вместо да заблуждава профсъюзните органи, журналисти и др., пред които изразява своята „истина”, Георгиева би могла да използува своите законни права, от които никой не я е лишил, и да заведе дело пред съда и след като успее да докаже, че е уволнена неправилно, то съдът ще я възстанови на работа.
В завършек се обръщам към ръководството на в-к „Септември”, че трябва да напомни на своите журналисти, сътрудници, кореспонденти, че преди да се публикува един материал като този, етично и морално, да не кажа задължително (по мое мнение) на „всесилен тоталитарчик” и „член на местната бюрократична машина” (както съм наречен в статията), всички факти трябва да се проверяват и да се чуе мнението и на двете страни, да се запознаят с документите, които се представят не само от Георгиева, а и тези, които са при нас. Тогава нямаше да се стигне до невярно отразяване на фактите. До този момент журналистката Янка Желева не е разговаряла с мен, не е идвала в ИМХВП, не е искала да й бъдат представени никакви документи, на които аз се базирам в написаното дотук.
Определено считам, че както фактите, така и образът, в който съм обрисуван, силно накърняват достойнството ми на човек и ръководител. Моля след проверка извинение от ваша страна. Документите, лично аз и колективът на института са на ваше разположение.
Н. с. инж. Захари ЗАХАРИЕВ директор на ИМХВП – Стара Загора
